На българския парламент трябва да пише: „Разединението прави безвремието“

Едвин Сугарев

Българският парламент трябва да бъде вписан в книгата на Гинес. Той постави абсолютен рекорд – по разтягане на времето: успя да разтегне първия ден от своята дейност в рамките на вече десет дни. На мястото на „Съединението прави силата“ трябва да бъде поставен спрения парламентарен часовник, а отдолу може да бъде написано:

 „Разединението прави безвремието“

 Защото това, с което се занимаваха избраниците народни в рамките на десет пропилени дни, беше именно правенето на безвремие. Занимаваха се с шикалкавене, увъртане, надлъгване, с прехвърляне на топката и с прехвърляне на вината, че и този парламент ще се окаже ялов – само не с това, заради което бяха избрани от малкото българи, благоволили да отидат до избирателните урни. А целта беше – според всеобщите обещания и според социологическите анкети, регистриращи волята на „народа“, да се скалъпи все пак някакво правителство.
Може би ще попитате защо поставям думата „народ“ в кавички. Защото няма такова нещо. 

Има народ, когато има и национална идея, 

представа за общо бъдеще, която служи като социално лепило между обитаващите дадена територия – и която им помага да живеят заедно, проявявайки толерантност и солидарност един към друг. На територията България такова лепило липсва. Има групи от хора с различни интереси, които не могат да се търпят п омежду си, а вместо толерантност и солидарност има едно стародавно българско качество: българите обичат да се мразят – и да се предават един друг. Може да звучи много непатриотично, но това е положението – и това е едно от специфичните, утежняващи българската ситуация обстоятелства.
Как подходиха към предварително зададената и обещана цел българските политици? Ами ето как: първата политическа сила, която ни проглуши ушите със себе-хвалебствия за това каква мащабна победа била постигнала и как имала два пъти повече гласове от следващата такава, вече седмици наред тупа топката и си заравя главата в пясъка. Да, тя би управлявала, но само ако Бойко Борисов бъде премиер и само ако Рая Назарян бъде избрана за председател на НС. И още едно само ако: само ако никой не я натиска да участва в санитарния кордон около Пеевски. Нищо, че последният се намърда през задния вход в парламента, като имаше доверието на около 2 процента от българските избиратели, но получи гласовете на прочее от 11,5 процента от тях. Как прочее стана това? Целият български народ го знае – с благоговейното пасуване на МВР, което – ако изобщо е направило нещо относно търговията с гласове, то това е било срещу конкурентите на „Ново начало“. Не го знае само… Бойко Борисов: нямало доказателства, казва той. Камерите в Гърмен например вероятно са заснели сънища.

Да се правиш на луд относно необходимостта да се направи правителство, въпреки че си първата политическа сила – и дори да не потърсиш контакт с втората такава, след като серията от кухи парламенти изхабява и последните остатъци от доверие на българите в политическото, е не просто недостойно – то е 

предателство спрямо нашето бъдеще

 Смисълът на това упражнение е да се съхрани статуквото, в което България беше задкулисно управлявана близо десетилетие – от Пеевски и Борисов в комбина. И ако днес този селски хитрец си позволява да шикалкави, то това се дължи на факта, че това статукво продължава и днес – благодарение на несменените регулатори и органи на съдебната система, благодарение на неработещите специални служби, благодарение на уж временния, но всъщност вече почти  постоянен главен прокурор – като на всичкото отгоре ВСС се опитва да го пробута и официално като такъв. 
Можете да се питате например чие е правителството, което и днес, при липсата на воля да бъде избрано редовно такова, управлява България. Вижте само как три български агенции бяха изхвърлени на улицата, за да се даде сграда на партията на Пеевски – при това с презумпцията, че се давала на ДПС. Което между впрочем повдига и въпроса – а тогава сградата на Стамболийски на кого е – или може би правителството се кани да изгони Доган и оттам? Вижте също милионите, отделени с правителствено решение тъкмо за общините, в които Пеевски обра солидна доза гласове – и си отговорете сами с какви пари се плаща този купен вот – ами с вашите, разбира се.

За съжаление

големият срам,

свързан с каскадата напразни предсрочни избори, не се изчерпва само с Бойко Борисов и неговият ортак. Пита се също така какво правят тези, които божем са реалното евроатлантическо малцинство в тази страна. Да, малцинство, защото са именно това – няма как да причислим към тази категория ГЕРБ, благодарение на чийто „Южен поток“ Русия можа да заобиколи Украйна и да започне войната без глобални загуби, и благодарение пак на който тя и до днес продава газ в Европа – например в Сърбия и Унгария, напук на всички санкции, и подхранва с парите от този газ изтреблението на украинците. Няма как да причислим там нито Доган с остатъците от неговата власт, нито Пеевски с „Ново начало“ – апропо, тъкмо Пеевски трябваше да бъде централна фигура в консорциума, който трябваше да строи предишното, първо издание на „Южен поток“, само че Цветан Василев отказа КТБ да плати гаранциите за този проект, вследствие на което Пеевски гътна банката и удари нейните активи. Да не говорим за останалите партии, които и на думи са откровено пропутинистки. 

Да се разчита в тази ситуация, че не е възможно формирането на мнозинство, което да застраши геополитическите приоритети на страната ни, е – меко казано – наивно. Бойко Борисов отдавна е доказал, че би могъл да работи с всеки, стига да има интерес от това – както например се оказа в коалиция с Патриотичния блок, включващ партия като „Атака“, която беше също толкова проруски ориентирана, колкото днес е „Възраждане“. Да се подценява неговата политическа всеядност и поврътливост би било наивно, ако не и безотговорно, но не само в това е проблемът. Днешната геополитическа ситуация просто изисква България да има редовно правителство и работещ парламент, разполагащи с нужните правомощия, за да може да се осигури нужната реакция в извънредните ситуации, които може би – и дори много вероятно предстоят. Вместо това малцинството от демократични партии също предпочита да използва всички възможни политически трикове, за да блокира необходимостта от съвместна работа с неприятните си партньори, опасявайки се от провокативни ситуации и нови електорални загуби при следващите избори. 

Този път ще го кажа съвсем директно: ако не съзнават, тласкайки по този начин страната към нови избори, че така само ще влошат ситуацията и в перспектива може би ще предизвикат непредвидими последици, които включват от една страна диктаторски режим, а от друга – смяна на самата структура на управление и подмяната й с президентска република, те

 просто не стават за политици 

и  трябва да си потърсят друго поприще. Пита се: нормално ли е тъкмо в този момент, в който парламентът е блокиран и не само че не може да бъде избрано правителство, но дори и не могат легитимно да бъдат обявени нови предсрочни избори, тъкмо демократичните сили да демонстрират разцепление и да гласуват по разнопосочен начин – и то разцепление, което ГЕРБ от няколко парламента насам се мъчи да предизвика?
Нека все пак се съсредоточат върху това какъв е моментът, в който се случва всичко това – включително поредната и последна невъзможност да се състави редовно правителство. Това е моментът, в който беше сторена най-голямата избирателна беля в историята – като за президент на най-мощната държава в демократичния свят беше избрана непредвидима и до голяма степен налудна фигура. Моментът, в който се водят две войни – в сърцето на Европа и в Близкия изток, като и двете предполагат ескалация и непредвидимо разрастване. Моментът, в който след дълго и нелепо отлагане Украйна най-сетне получи разрешение да използва дадените й ракети на руска територия, но пък в отговор Русия промени ядрената си доктрина, като с промените тя 

позволява ядрена атака

 във всеки един момент оттук нататък – и съвсем не случайно след първа ракета, изстреляна от Украйна на руска територия, посолството на САЩ в Киев затвори офисите си, а същото направиха и още няколко европейски посолства. На някой това да му говори нещо? На някой да му се струва, че е знак за нещо, което предстои?
Би било жалко, ако отговорът е отрицателен. Това би означавало, че 

политическият елит на България е безнадеждно изхабен, 

и че единственият изход е да се разчита на появата на нови политически субекти – каквито, уви, или няма откъде да се появят, или ако се появят, ще бъдат още по-зловредни от настоящите. Затова моят апел е: господа, вземете се в ръце! Време е не за коалиция между този и онзи, а за коалиция на нормалността срещу политическата бесовщина! И е време не да опазваме партийните си интереси, а да опазим шансовете си за достоен живот – за нас и за нашите синове и внуци! Живеем в тъмни времена – а в тях България не може да се люшка като кораб, чийто кормчия е паднал зад борда или безнадеждно се е запил!