Популисти, путинисти и евроскептици навлизат в управлението през вратата, която Продължаваме промяната отваря

Цветанка Андреева

На фигурата на председател на НС вече се гледа като на бъдещ премиер. Затова сблъсъкът в парламента по тази тема се оказа ключов. Двата лагера са както и в предишния Парламент - около подкрепящите Радев и евроатлантиците.  Идеята на Радев да получи изпълнителната власт в държавата блокира създаването на парламентарно мнозинство и в 51-ия Парламент. Няколко пъти партиите в НС прекрояваха съюзяването си, за да изберат председател. 

Конфронтация и скандали,

но истината е, че партиите се определяха по принципи и ценности.

Така беше блокирано мнозинство около кандидатурата на Силви Кирилов от ИТН. Зад него се обединиха необединимите на пръв поглед "Възраждане" и "Продължаваме промяната". "Демократична България" отказа да се включи и това беше логично за идеологическата им идентификация на демократи.

Всяко мнозинство без ГЕРБ в настоящия парламент отваря вратите на властта за евроскептичните, популистки, леви и евразииски партии. Наред с това евентуално такова мнозинство ще избере като възможен служебен премиер удобен за Румен Радев човек.
Големият въпрос е не защо ДБ отказаха да се включат в едно с евразийците, а защо "Продължаваме промяната" го сториха? Каква и пред кой плащат цена за колаборацията с интересите на Радев в българската политика.

Ясно е, че от една страна се нареждат електорално проевропейските партии, а от друга проевразийците. Това е основната разделителна линия в съвременното ни общество. По тази ос са и опасностите пред държавата ни от геополитически характер, пряко свързани с модела на икономиката ни и функциониране на демокрацията.

ПП първо отидоха официално в лагера на Доган и поискаха кордон за ДПС. Вместо да ограничават достъпа до властта на прокремълските възрожденци със санитарен кордон, както това се случва в Германия с путиниската „Алтернатива за Германия“, не ясно идеологическите ПеПета 

първо обслужиха Доган

с враждебността си към "ДПС-Ново" Начало. Днес вече преминаха границата на политическите ценности, които твърдяха, че изповядват и влезнаха в лагера на Радев. ПП стават опасни, ако виждат пътя на успеха си с прокремълските и пропрезидентските партии у нас.

Да гласуват днес с партиите, подкрепящи Радев и неговата позиция във вътрешната и външна политика, е отказ от евроатлантическо управленско мнозинство. ПП още след края на изборите започнаха да се държат радикално разрушително. Оспорване на изборите, с кордон към ДПС, чрез който всъщност отнемат политическите права на електората им да бъде представен в институциите, и всичко това в почти директна

услуга на геополитическите „балансьори“ Доган и Радев

ПП засилват влиянието на Радев, който и вчера отново се появи като говорител на политиката на Путин. Радев говори за мир и сигурност, и против помощ за жертвата Украйна. Радев е в разрез с искането на цивилизования демократичен свят за справедлив мир и гаранции за сигурността на Украйна. Радев хвърля общи критики към Пеевски, но не отговаря по същество на обвиненията в корупция към него и администрацията му.

И ако врагът на Петков, Денков и Василев Пеевски беше награден от Украйна за помощта му към украинският народ, то ПП предадоха проевропейската линия, гласувайки с кремълските МЕЧ и "Възраждане". Нещо което дори БСП не сториха.

ПП отварят пътя на България към сивата зона, в която популисти, путинисти и евроскептици навлизат в управлението. 

Сива зона,

отдалечаваща се от демокрацията и отваряща пътя на авторитарно управление. Прокламиращи антикорупция, самите те затънали в поредният корупционен скандал на митниците, обслужват скрити интереси на бизнес кръгове, воюващи в съда и в политиката.

Светът днес избира дали да живее в свободен, демократичен ред или в авторитарни режими. Способността да се защитим от руско-корейската агресия изисква силна, смислена и проевропейска власт в България. Ако нямаме такава, то честността на изборите и корупционните практики ще изчезнат като проблеми, защо изборите ще се печелят от диктатор, а корупцията ще е официален управленски механизъм да се държи властта.