Арх. Георги Янев
Камбаните се бият за утринна молитва рано, преди изгрев и душата и сърцето трябва да са чисти. Камбаните не са знамена. Знамената се вдигат по време на битка или парад. Който ги развява безсмислено, определено е безумен, и който бие камбаната без да вярва е повече от грешен или луд. Липсата, без наличие на мисъл, вече говори за веене на знамена и тълпа.
Полюцията не е политика и обратното. Политиката има, само интереси, опаковани в копюри – вече е научно и нагледно доказано в Територията България. И дори се веят знамена, във възхвала на свалени или непаднали идоли - изходът не е в тази посока.
Лошoто e, че червените знамена още плющят над главите ни, а петолъчката от бившия партиен дом, вече на гръб я качваме. И може би ще трябва да ковем още, в бригадирско движение – новонаправено. Мъка преживяна…, дано спасим децата си. Дано Господ помогне.
Говедата не гледат телета,
ала се опитват да ни направят на говеда, създавайки безумна тълпа, облечена в скодоумие и дрехи втора употреба. Т.е. перфектната свинщина, ала без кочина, а с пълната направена и завършена стадност на обявили се пастири, веещи знамена в цвят даже дразнещ и големите бикове, или биволи. Това, вече е бягство от разума. А защо ние трябва да бягаме?
С метала от камбаните не се правят петолъчки, те не звънят и не светят. Обаче отново започнаха да ги леят, влече ги явно, не виждат друго.
Мисълта и речта вече са скопени, а ръцете са в окови. За да не може словото да говори само, и ръката да вае красота. Картините говорят повече от Създателите си. Ала понякога плачат, дори и Иконите.
Обречени сме на самотата да бъдем свободни в мисълта и в правото да мечтаем, Свободни. И спасени, за да чуем камбаните.