Европейският съюз няма защо да ни бави и евентуално през 2019 г. да се превърнем в център на просветата. Вчера паяк буквално изненада дори българите, които са свикнали с какво ли не, и вдигна две каручки. Като истински индианци двамата роми, които управляваха едното конно превозно средство /КПС/ се метнаха без седло върху животното и проследиха бледоликите до паркинга, за да си вземат каручката.
Културното министерство под егидата на премиера Бойко Борисов с право иска София, макар и за една година, да бъде обявена за европейска столица на културата. Дори предвидливо е заложено това да стане след 7 години, когато, според най-мрачните прогнози, може да няма Европейски съюз. Живописните гледки, на които се наслаждаваме, са достойни за четката на Филип Абсолон, известен с картината си "Провал".
Това, което можем да покажем на европартньорите си, ще бъде незабравимо преживяване, което ще помнят цял живот. Ще станат свидетели на реалити, което показва как се яздят коне без седло, както в книгите на любимия премиерски писател Карл Май. След това съвсем непринудено гостите на града ще видят на живо как не е нужен Дейвид Копърфийлд, за да събере 110 души в тролей за 70 пътници.
Рашидов пък може лично да продължи да развежда делегациите и да им покаже възстановка на Припят и на самата Чернобил, като ги отведе в пустеещия зловещ музей на социализма. Гостите ще останат очаровани и от софийския боливуд, за който, ако разчитаме на въображението им, може да мине кв. "Факултета". В никакъв случай не бива да пропускаме да се похвалим на европейските ни братя с гръмките акции на МВР, които почти напомнят на митичния сержант Кобрети от екшъна "Кобра".
В ролята на Силвестър Сталоун пък има дълга скамейка от висши и бивши служители на реда, които с удоволствие биха се вживели старателно в ролята си. След ареста на някой престъпник, макар и по погрешка, възстановката рязко трябва да завие към домовете за сираци. Там гостите на европейската ни столица ще видят на живо къде са започнали приключенията на малкия Оливър Туист на Дикенс. За десерт сме длъжни да разиграем и "101 далматинци", ако дотогава гостите не бъдат изядени от уличните кучета. Има и още куп забележителности, които с малко въображение, могат да минат за част от културата. Всичко зависи от гледната точка и от кръгозора на европейците.
Парадоксът
Поредната акция на паяците, които вдигат каруци, показа, че през 2012 г. нито сме културна, нито сме европейска, нито сме столица. Вместо да вдига колите, които са задръстили улиците и са запушили тротоарите, те започнаха да прибират каручки. От столична община обясниха, че това се прави, за да се намалят подобни превозни средства в центъра на София. Проверка на faktor.bg обаче показа, че в Закона за движение по пътищата /ЗДП/ не е забранено да се карат каручки. Там никъде не се посочва, че конете не могат да тропат, било то и в центъра на столицата. Чл. 184(1) от ЗПД гласи: "Наказва се с глоба до 30 лв. водач на пътно превозно средство, което не е моторно, както и водач на организирана група пешеходци, на впрегатни, товарни или ездитни животни или на стада, който наруши правилата за движението по пътищата". Т.е., искаме да няма каруци, а в същото време са регламентирани като легални превозни средства в закона. Ако приемем, че общината е забранила конете в центъра, то от КАТ ги разрешават, стига да има регистрация на коня и да е минала технически преглед каруцата. В случая остава неизвестно кой закон важи - заповедта на кмета или законът за движение по пътищата.
Дискриминацията
Столичната кметица забранява конете в центъра на София. Това обаче създава усещането на дискриминация. Възниква въпросът с какво кварталите около парламента, например, са по-специални от Люлин, Младост, Левски Г, Факултета и пр. Очевидно става дума за поредния опит да си заметем под килима боклука и да показваме на международните делегации и на чужденците, че нямаме каруци със свито сърце. Да разчитаме на късмета, да не би някоя талига, натоварена с пералня да се изплъзне от зоркото око на родната полиция и да мине в неподходящ момент, за да ни изложи и да берем срам. За пореден път. В случая важи с пълна сила максимата, че прикриването и отлагането на проблемите никога не води до тяхното разрешаване, а до тяхното задълбочаване.