Интервю на Мая Георгиева
- Господин Радев, трябва ли финансовият министър да подаде оставка заради надплатените партийни субсидии и не е ли популизъм намаляването на субсидиите от 11 лв. на гласоподавател на 1 лв.?
- Не. Популизъм е да искаш оставката на финансовият министър заради методиката на изчисляване на субсидията, която действа повече от петнадесет години. БСП иска тази оставка, но за този период същата тази партия е управлявала два пъти и е правила същото. Защото законът не е категоричен по този въпрос и се налага тълкуване от министерството на финансите. Методиката, установена от него е валидна за всички управления през тези години. Затова казвам, че популизъм е да искаш оставката на финансовият министър, а драстичното намаляване на субсидията не само, че не е популизъм, а отдавна е наложително да се случи.
- Но субсидия от 1 лев – не е ли прекалено малка? Ще могат ли партиите да се издържат, няма ли да се поддадат на олигархични зависимости?
- На пръв поглед звучи малко шоково. Но само на пръв поглед, защото ако се върнем малко назад във времето ще видим, че съвсем не е толкова драматично. Например, когато аз бях финансов министър по време на управлението на Обединените демократични сили, нямаше никаква субсидия. Което не попречи на партиите да се множат и развиват. Нито пък някой ги напазарува. Партийната субсидия беше въведена през 2001 г. в размер на 1 лев за глас. Четири години тя си беше 1 лев и нямаше трагедия. Ако тогава е задоволявала партийните нужди, защо сега да не може?
През 2005 г. на власт дойде Тройната коалиция, доминирана от БСП с премиер Сергей Станишев. Първата им работа беше да увеличат субсидията. На три пъти (като името си). През 2005 г. я определиха на 1% от минималната работна заплата. Така стана няколко лева. Две години по-късно я вдигнаха на 2%, а след още две – 5% от МРЗ, което бе равно на 12 лв. за глас. Малко по- късно я свалиха на 11 лева. Така че БСП вдигна субсидията до тези прословути 11 лв. и естествено днес е против намаляването й. Против е де факто, но за външна употреба може да приеме намаление от няколко лева.
- Напоследък усилено се заговори за диференцирани ставки на ДДС. Първо ДПС, после БСП поиска за някои стоки от първа необходимост тя да станат 5% , сега и ГЕРБ – за книгите. Реални или популистки са тези предложения?
- Мине не мине, някой подхваща данъците. Доскоро Плоският данък им пречеше, сега единната ставка да се замени с диференцирана. Обикновено това е любимата дъвка на всяка опозиция, която обаче, когато дойде на власт изведнъж изпада в дълбока амнезия по този въпрос и го повдига едва, когато отново стане опозиция. Съжалявам, но аз така и не разбрах каква е целта на това упражнение.
- Целта е да се намалят цените на тези стоки с 15%.
- Грешен отговор. Просто защото няма, а в пазарното стопанство и не може да има механизъм, който да задължи търговеца да намали цената с тези 15% или колкото там процента се приеме намалението на ДДС. Търговецът просто ще си прибере тези 15% и ще си увеличи печалбата. Е, от кумова срама може да пипне цената с няколко процента, но временно, след което отново ще я постави в зависимост от търсенето и предлагането. В крайна сметка благородната цел – поевтиняване на тези стоки, няма да бъде постигната.
- Това означава, че ще се облагодетелства бизнесът?
- Ако това е целта – да, бих я разбрал и подкрепил. НО! Не и самоцелно. Данъчната система е сложна матрица и в нея не трябва да се бърника за щяло и нещяло. Дори да ти се струва, че постигаш нещо добро с някоя промяна, то обикновено с тази промяна се отварят няколко други проблема и в крайна сметка вредата може да се окаже по-голяма от ползата. Затова, всяка промяна трябва да става само след обстоен и компетентен анализ и разчет.
Дори да приемем, че диференцираните ставки ще подпомогнат бизнеса, на кои точно стоки да намалим данъкът и с колко? Нали се сещате каква надпревара по популизъм ще настане и в каква безумна полемика ще вкараме държавата. Затова, моето мнение е, че диференцираните ставки са неподходящи, дори вредни. Смятам, че тези предложения са чист популизъм. Което разбира се не значи, че не трябва да намаляваме данъчната тежест. Но ако пипаме ДДС, по-добре е да падне малко ставката за всички стоки, но плавно, без сътресения – първата година с 1%, втората с още 1%, но само ако сметките излизат. Тоест, ако Бюджетът може да си го позволи. Което значи анализ и разчет, а не самодейност.
Ама в Европа имало много държави с диференцирани ставки. Вярно е, че има, но то се дължи на слаби правителства, които не са устояли на натиска. Няма правителство, което да не иска да си върне единната ставка, но след като веднаж си я загубил, обратния път е много по-труден.
Един съвет от мен към ентусиастите за данъчни промени с цел подпомагане на социално слабите хора - насочете си вниманието и усилията в друга посока. Опитите за социална политика чрез данъците, винаги са свършвали зле. Ако сте искрено загрижени за бедните хора, пътят е разширяване на мрежата за подпомагане и увеличаване на социалните фондове. Пак от Бюджета, но целево, само на наистина нуждаещите се хора и при строга система за контрол.