Международна конференция „УСИЛВАНЕ НА СДЪРЖАЩИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА НАТО: източните съюзни държави и усилията на Алианса за гарантиране на тяхната национална сигурност и отбрана” 

Васил Данов

На 28 септември българската атлантическа общност организира силен и запомнящ се форум на съюзна солидарност, научна задълбоченост, европейска идентичност и национално родолюбие.
Атлантическият съвет на България, Съюзът на офицерите от резерва „Атлантик” и Асоциацията на възпитаниците на Център „Джордж Маршал”–България събраха политици, дипломати, висши офицери, учени и обществени дейци, за да разговарят по най-парливите въпроси на съвременността, да чертаят курсове към по-сигурно бъдеще, да сверят компаса си с по-напреднали страни и народи.
Конференцията започна с  диалог за 

политиката и стратегията след срещата на НАТО в Брюксел (юли 2018 г.)

Президентът Росен Плевнелиев произнесе ярка визионерска реч, която вдигна високо летвата на дискусията. Той припомни българския принос за консенсуса в Уелс през 2014 г. и историческия Консултативен съвет по национална сигурност през 2015 г., където парламентарните сили осъдиха руската агресия, анексията на Крим и подкрепиха бореща се Украйна. 
Днес изпълнителната власт, служби, партии, медии и част от обществото се отнасят твърде пасивно към проявите на хибридна агресия, към активността на 1-ви отдел на ГРУ, който необезпокоявано оперира у нас, към кибератаките на международната хакерска група „Fancy Bear”, атакувала компютърните мрежи на Централната избирателна комисия в деня на парламентарни избори в страната ни.
Росен Плевнелиев даде висока оценка за Визия 2030 и разкритикува дългогодишното отлагане на превъоръжаването на Българската армия, надхвърлило всякакви разумни граници. Каза и остри думи за рекордно продължаващата зависимост на българската отбранителна мощ от остарели руски отбранителни системи. «Европейският съюз и НАТО са моето семейство», подчерта президентът Плевнелиев. Семейство, в което доверието, сътрудничеството, общите проекти, общото планиране, съвместнете усилия и споделените ценности са най-ценният и траен капитал, неподлежащ на девалвация. 

Посланикът на Франция Н. Прев. Ерик Лебедел сподели идеите и насоките на Париж, развити в последната реч на президента Еманюел Макрон в Сорбоната. Реч за бъдеща Европа, обединена около  ценностите на демокрацията и правовата държава, около единния пазар, който остава най-добрата гаранция за нашата мощ, просперитет и привлекателност. За Европейски съюз, отворен за страните от Балканите.

Срещата на високо равнище в Брюксел и развитието на съюзния възпиращ потенциал в Източната зона 

обсъдиха заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Димитър Илиев, полковник Даръл Драйвър от Колежа на Сухопътните войски на САЩ, бригаден генерал Васил Сабински от Военния секретариат на ЕС, д-р Марчин Терликовски от Полския институт за международни отношения и капитан I ранг проф. Йоан Крачун, началник на департамент в Националния колеж по отбрана на Румъния.
Съюзниците от Полша, балтийските държави и Румъния са направили далеч повече от нас за повишаване на оперативната съвместимост в многонационалния корпус „Североизток”, в многонационалната дивизия “Югоизток“ и за усилване на многонационалното предно присъствие. 
По какво си приличат България и Молдова? По неизкорененото комунистическо наследство, по силния политически, икономически и военен натск на Русия и по... президентите. Н. Прев. Виорел Чеботару, бивш министър на отбраната на Молдова, сподели, че  проруският президент Додон през последните две години се е срещал 11 пъти с др. Путин. Подобно на българския си колега Румен Радев г-н Додон се тревожи далеч повече за снемане на санкциите срещу кремълския режим, отколкото за интересите на страната си. 
Но и тук молдовските приятели са преди нас: парламентът вече предприе процедура за импийчмънт (отстраняване) на молдовския Р. Радев. А от трибуната на Генералната сесия на ООН правителството на Молдова категорично настоя окупационните руски войски да се изтеглят от исконната молдовска област Транснистрия, заграбена и обявена за „приднестровска молдовска република”.

За подлите методи на руския агресор и за европейската незаинтересованост към съдбата на храбра Грузия говори младият политически деец Шота Гвинерия, заместник-секретар на Съвета за национална сигурност на Грузия.

Противодействието срещу хибридните заплахи, 

нажежаващи обстановката в Черноморско-Адриатическия регион, бе основна тема в изказванията на гости и на домакини. Украинският генерал-майор Олександър Полишчук, бивш военен представител на Украйна в НАТО, изказа удивление от значителния брой улици, паметници, църкви и населени места, които носят имената на руски и съветски окупатори, врагове на българския народ и национални предатели. Изтича трета година, откакто украинската държава, воюваща срещу руския нашественик, събори, изхвърли и претопи всички материални носители на идеи, понятия и имена, свързани с болшевишкия режим, донесъл ГУЛаг, Гладомор, КГБ и отнел живота на милиони украинци. 
С множество конкретни примери посланик Илиян Василев от Центъра за балкански и черноморски изследвания анализира как Руската федерация използва икономически инструменти в хибридните си операции срещу европейски държави.
Ярко и впечатляващо бе словото на доц. д-р Александър Йорданов, който в изследването си „Културните връзки и прочитът на историята като инструменти в руските хибридни действия срещу България“ даде редица примери за достойно поведение на български културни дейци срещу попълзновенията на руския изпериализъм 
Доцент Момчил Дойчев направи стойностен прочит на темата „Хибридните действия срещу България за внушаване на идеи за други възможности за геостратегически избор на страната“.
Експертът Михаил Найденов анализира най-полезните стратегии като противоотрова срещу хибридните заплахи и действия.
Политическият консенсус и 

обществената поддръжка след 14-годишното ни членство в НАТО

бе последният панел от конференцията.  Директорът на Института за регионални и международни изследвания доцент Огнян Минчев разгледа основните слабости, допуснати от България в комуникационната й стратегия след приемането ни в Алианса. Загуба на интерес от страна на политическите сили към темата за важността и за практическите ползи от участието ни в НАТО, отстъпване на идеологически и медиен терен, плъзгане към схемите на общи приказки и пасивност при явни посегателства срещу цивилизационния избор на страната ни са пропуските, дали възможност на хибридни агенти и на оцелели комунистически централи да вредят на модернизацията на въоръженвите сили, на консолидацията на българското общество и на жизнено важните ни национални интереси, посочи доц. Минчев.
Капитан I ранг о. з. проф. Янцислав Янакиев и политологът  Анастас Стефанов от Изследователски център „Тренд“ проследиха динамиката на обществените нагласи за подкрепа на членството на България в НАТО.
През юни т. г. 59 % от българите биха гласували за оставането на България в Европейския съюз, а една пета (20 %) - за напускане. 
При идентичен въпрос за НАТО близо половината (49 %) ще гласуват за оставането на България в Северноатлантическия алианс срещу 24 % хибридни жертви, които смятат, че трябва да напуснем. 

Генерал-майор Олександър Полишчук, Михаил Найденов и Шота Гвинерия

Изводът:

Повече България в НАТО, повече НАТО в България.

Спешно, промислено, координирано и качествено превъоръжаване на Българската армия.

Възможно най-бързо освобождаване от остарялата съветска бойна техника и от опасните за националната сигурност и отбрана зависимости от руския военнопромишлен комплекс, от руската политика, икономика и „бизнес”.

Приемане на наша територия на координационен елемент от съюзното морско командване.

Разполагане на многонационална ескадрила на НАТО, която да осъществява съвместно въздушно патрулиране в българското въздушно пространство.

Разполагане на батарея зенитно-ракетни комплекси „Пейтриът“.

Дислоциране в България на многонационална механизирана бригада или многонационална бригада за специални операции с водеща нация България.

Създаване към Министерството на отбраната на Център за отговор на кибер- и хибридни заплахи. 

Ускорена диверсификация на енергийните източници на България.

Тотално ембарго върху руски технологии и стоки. Прекратяване на вноса от Русия. Никакви нови договори с РФ при стриктно спазване на вече сключените.

Спиране излъчването на всички руски телевизионни и радиоканали на територията на ЕС. Обща европейска позиция срещу руската пропаганда.

Отнемане правото на достъп в България и в ЕС на руски политически емисари и агенти като Решетников, Дугин, попове, „нощни вълци” и др. глашатаи на кремълския режим. 

Културна изолация на Путинова Русия.

Пререгистрация с последваща забрана на всички НПО, свързани с хибридната агресия на РФ срещу България. Изпълнителната власт да посочи, а прокуратурата и съдът да осъществят справедливо правораздаване спрямо лица и организации, подчинени на външни сили и ерозиращи националната сигурност на българската държава.

Прецизна и честна дерусификация на българския обществен живот. Преименуване на всички селища, улици, учебни заведения, местности и др. обекти, носещи имената на откровени българомразци и национални предатели като граф Игнатиев, Иван Аксаков, Радко Димитриев, Владимир Заимов, Никола Вапцаров и др.

Преместване, снемане или унищожаване на всякакви символи на античовешкия болшевизъм (паметници, плочи, „братски” могили и др. тотеми на „червената” армия, за „подводничари”, „парашутисти”, „партизани” и др. съветски и български терористи).