Стивън Колинсън, CNN
Прекратяването на войната в Украйна при условия, приемливи за нейния президент Володимир Зеленски, ще изисква от Запада да убеди руския лидер Владимир Путин, че губи. Късмет с това!
В навечерието на годишнината от руската инвазия следващата седмица лидерите на САЩ и на Запада се подготвят за демонстрация на единство и сила, предназначени да установят веднъж завинаги, че НАТО е в дългосрочен конфликт до поражението на Москва. „Русия загуби – те загубиха стратегически, оперативно и тактически“, каза във вторник председателят на Обединения комитет на началник-щабовете Марк Мили. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди в сряда, че „Путин трябва да осъзнае, че не може да победи“, докато обясняваше причината за спешното изпращане на оръжия и боеприпаси към украинските сили. А Джулиан Смит, американският посланик в НАТО, заяви пред Беки Андерсън от CNN, че Вашингтон прави всичко по силите си, за да „продължи да упражнява натиск върху Москва, за да повлияе на стратегическите изчисления (на Путин). За Питър Бъргън от същата медия пенсионираният американски генерал и бивш шеф на ЦРУ Дейвид Петреъс заяви, че конфликтът ще приключи с „резолюция чрез преговори“, когато Путин разбере, че войната е неустойчива на бойното поле и на вътрешния фронт.
Западната реторична и дипломатическа офанзива ще се засили още повече, когато вицепрезидентът Камала Харис се отправи към Мюнхенската конференция по сигурността тази седмица. Междувременно президентът Джо Байдън ще посети Полша следващата седмица.
Войната през очите на Путин
Според повечето обективни анализи, Путин вече изглежда губи. Неговите военни цели да смаже украинския суверенитет, да превземе Киев, да свали избрано правителство, да докаже руската мощ и да скъса отношенията на Украйна със Запада, имаха катастрофален за Москва обрат. Русия е държава парий и нейната икономика е в руини заради международните санкции. Путин е обявен за военен престъпник. Той е далеч от това да откъсне Украйна от Запада, тъй като страната сега е в изключителната позиция да бъде на практика държава "клиент" на НАТО, подкрепяна от САЩ и Европа, чието оцеляване, дори ако има евентуално споразумение за прекратяване на огъня, вероятно ще изисква десетилетия западна подкрепа.
И все пак западната логика за случващото се във войната може само да прикрие прозрението за начина на мислене на Путин. Руският лидер отдавна гледаше на света през различна стратегическа и историческа призма. Много чуждестранни наблюдатели, макар и не от правителството на САЩ, се убедиха в края на краищата, че не е в интерес на Русия да нахлуе в Украйна – но Путин все пак продължи. Той не показва признаци, че е възпиран от година на поражения и зашеметяващ приток на сложни оръжия и боеприпаси на НАТО в Украйна. Руският президент изпраща новобранци като затворници, в безполезен напредък в стил Първата световна война, въпреки че руските сили вече са претърпели огромни загуби.
Тази война също не е просто някакъв териториален спор, от който той вероятно ще се откаже с лека ръка. Роден е от убеждението му, че Украйна не е държава и трябва да бъде присъединена към Русия. Неговото оцеляване на власт може също да зависи от това - да не бъде видян като загубил. И докато Западът казва, че това е в дългосрочен план, Путин вече е във война в Украйна от 2014 г. след анексирането на Крим. Замразен конфликт, който продължава още много години и пречи на Украйна да стане цяла, може да бъде устойчива позиция за него. Путин вече показа, че е безразличен към огромните човешки загуби. И съдейки по реториката му, той вярва, че е въвлечен в титанична геополитическа битка с НАТО, жизненоважна за престижа на Русия.
Решаващ етап от войната
Всичко това обяснява защо западните стратези виждат следващата фаза на войната като критична, тъй като руските сили се подготвят за очевидно пролетно настъпление, а Украйна очаква пристигането на наскоро обещаните танкове, които се надява да обърнат войната. Единството и устойчивостта на НАТО объркаха скептиците, до голяма степен благодарение на лидерството на Байдън. Но политическите условия във Вашингтон и съюзническите нации не са статични и биха могли да оформят мисленето на Путин.
В Камарата на представителите на САЩ например някои членове на новото републиканско мнозинство са нервни. Миналата седмица представителят на Републиканската партия на Флорида Мат Гетц поиска прекратяване на помощта за Украйна и САЩ да изискат всички воюващи „незабавно да постигнат мирно споразумение“. В Камарата на представителите и Сената все още съществува двупартийно мнозинство за спасяването на Украйна. Но не е сигурно, че Байдън може да гарантира масивни многомилиардни пакети помощ за Украйна завинаги. И помощта на САЩ може да бъде под сериозно съмнение, ако бившият президент Доналд Тръмп или друг републиканец спечели изборите през 2024 г. Така че, докато поддръжниците на Украйна се надяват на пробиви на бойното поле, изглеждат вероятни още месеци на кръвопролитие.
Путин не мисли, че губи
Външният свят знае, че Путин не обмисля поражение или излизане от войната поради пълната липса на дипломатическа рамка за преговори за прекратяване на огъня. Столтенберг заяви, че няма изгледи тази ситуация да се промени скоро. „Президентът Путин не показва признаци, че се готви за мир. Напротив, той започва нови офанзиви и цели цивилни, градове и критична инфраструктура“, каза Столтенберг в Брюксел. Фиона Хил, водещ експерт по Русия и Путин, която е работила в Белия дом на Тръмп, коментира на изслушване на комисията по въоръжените сили в Сената, че има малко признаци за намаляване на решимостта на Путин. „Мисля, че това е доста мрачна картина, отчасти защото Путин не се почувства обезпокоен на първо място“, каза Хил. „Другото нещо е, че той също чувства, че има голяма подкрепа от останалата част от света, включително от Китай... Пекин може да се окаже полезен за оказване на натиск над Русия, за да има някакво прекъсване в решимостта на Путин“, казва още анализаторът.
„Украинците ще доведат до стратегически провал на Путин. И това ще създаде много проблеми за онези, които подкрепят тази нечестива инвазия в бъдеще“, коментира още Хил. Проблемът обаче е, че все още няма признаци, че Путин е съгласен.