Методи Иванов
"Паметник на Обединението - Пилон РОЖЕН" бе тържествено открит. Не, знамето не падна, нито пилонът. Не, никой не получи удар, не умряха и малки котенца. Не, поляните не са бетонирани, нито циментирани, нито дори разорани. Не, след събора няма да останат заринати в боклуци. Не, знамето няма да замръзне през зимата, защото хей - няма малоумници, които да го оставят да се вее тогава. Не, няма нищо незаконно в изграждането му. Няма и нарушени авторски права. Не, няма и никакъв екологичен риск. Не, тук няма тълпи русофили и копейки, има хиляди обикновени българи (десетки хиляди). Не, пилонът не е на Резидента - той е просто патрон на събитието (ако имате проблем с това, мислете повече следващия път, като ходите да гласувате). Не, Мутрофанова не присъства, нито Копейкин. Сега вдишайте дълбоко, издишайте и се опитайте да продължите да го бутате някак тоя живот.
А сега сериозно - не приемам, че привързаността към символа на българската държава е хибриден признак. Паметникът на обединението е посветен на Освобождението на Родопите и на 120 г. от Илинденското въстание. Това е общобългарски проект и повод за гордост на всеки нормален българин. Знамето не е нито на Резидента, нито на Копейкин, нито на който и да било - то е на всички нас. По отношение на него не бива да се допуска каквото и да било разделение, защото това е пътят то да ни бъде отнето и осмислено единствено като някакъв атрибут на русофили, мурзилки и прочие, което няма как да стане и аз лично никога няма да приема. Пилон Рожен няма нищо общо с Евразия, няма нищо общо с Русия, и само от всички нас зависи това да остане така. Когато хейтим и го го хулим, го оставяме зорлем в ръцете на евразийците. Това ли искате? Аз - не.
Пилон Рожен не е израз и на някакъв комплекс. Такива пилони има на няколко места в България (по-малки, разбира се). В редица села и градове има знамена по уличните стълбове. Всичко това е напълно нормално, и не би трябвало да ви дразни. Ако ви дразни, се замислете къде вътре в самите вас има някакъв проблем. Знамето е основният символ на България, записан в Конституцията, за него и с него са проливали кръвта си хиляди българи. Нямаме повод да се срамуваме от него, нито да ни пречи, че някой някъде го вее, издига или слага на профилната си снимка. Знам, че много хора буквално ги е гнус от проявите на патриотизъм и донякъде мога да ги разбера, защото самата дума се опорочи много в последните години от страна на нечистоплътни политици.
Обаче в крайна сметка, ние всички сме такива. Българи. Всеки от нас е това, дори да не му харесват хората в народни носии, които слушат родопска песен и ядат кебапчета, обичат Ботев и се радват на знамето. Просто е нормално да има разлики между преживяването на народен събор на поляна и в Ла скала (и ако трябва да сме честни, ще признаете, че не ходите и на двете). Да, вероятно вие сте много по-умни, по-елегантни и по-успешни в изразяването на родолюбието си. Но дори най-изтънчените и модерни сноби от жълтите павета в София са буквално същите, на едно базово ниво, защото всички тези презирани от тях хора реално са им роднини. Вероятно далечни, непознати, но роднини. Същите като тях, по кръв и произход. И докато недоволно въртите глава, просто си спомнете какви хора са ви идвали на сватбите, драги багренородни аристократи. С какви хора се е случвало да седите на една маса, да учите или да работите, и какви неща са ви пращали в буркани от на майка ви палацото.
Вижте си старите семейни албуми. Всички идваме от някакви села само 2-3 поколения назад, и на всички нас, гордите модерни европейци, дядовците ни са гонили овце и говеда по поляните, а бабите са пели песни и са играли хора в дрехи, извезани от самите тях. На народни събори. И това, че някой си татуира нещо, носи риза с шивици и са му важни разни непонятни за вас неща, не може магически да скъса общата връзка, която всички ние имаме - тук сме се родили, част от нас и днес са такива, и това е положението. И тази част никак, никак не е малка - милиони хора, които имат човешки и граждански права, мнения и желания, също като вас. Нито вие сте прави, нито те, независимо дали се харесвате. Ние сме едно, и сме равни, и бягане от този факт няма, сори. И най-важното - в това няма нищо лошо.
За финал, ще повторя това, което и преди време казах: няма страшно - това е просто едно знаме. Преживейте го, и гледайте да не се поддавате на опитите за разделение И по отношение на него. Защото разделенията обслужват само враговете ни, а съединението прави силата. Да живее България!
П.П. Церемонията по откриването на тази най-нова туристическа атракция на България бе закрита с песен, в която участваха деца от България, Северна Македония, Румъния, Украйна, Молдова и Сърбия. Една весела група от българчета от историческата ни диаспора, събрани заедно, обединени - една сбъдната мечта. За мен бе огромна чест, че успях да помогна това да се случи.