Петър Манолов
…А този мой народ е стар като света.
Познавам го като идеята за бога,
но да е божествен?!
Земен е!
Дошъл от Изток. Всички са от Изток!
С името си само. Всеки има име.
По дългите си пътища изгубил боговете,
дрехите и паметта си даже.
Но иначе е стар като света.
И ако някой иска да узнае точно
най-вече разстоянието между очите,
не бива да си служи с показалец
и със среден пръст,
че може този мой народ да е триок -
нали и в силна светлина, и в безпрогледен
мрак се е оправял!
Затуй е стар като света народът ми.
Нащрек, все сигурен, че някой
ще го предаде -
да си направи после тъпан
от предателската кожа.
О, този стар като света народ
пак мой ще е, дори да носи фес,
дори да носи фес, но като Левски!
Да има смелостта да дава правото
за първи удар на врага
и после да се случва да превързва
тежките му рани.
И да старее този мой народ,
и да старее бавно със света!