Джереми Клиф
Да се прогнозират световните събития е рисковано занимание защото събитията в света се определят от безчислено множество променливи.
От друга страна съществува и риска да изпаднеш в безсмислена констатация на очевидното.
Но нека все пак да погледнем кои са насъщните въпроси в предстоящата година и как виждам тяхното развитие.
1) Ще се изравнят ли богатите и бедните страни по степен на ваксинирането?
От началото на пандемията от COVID-19 изминаха две години, но почти половината свят не е ваксиниран, естествено в най-бедните страни. В 30 държави нивото на ваксинално покритие е под 10%. Инициативата COVAX беше замислена, за да може през 2021 година да бъдат разпределени около 2 милиарда дози, но в края на декември тя беше едва 811 милиона.
Бившият премиер на Великобритания Гордън Браун с право я нарече "един от най-големите провали на държавната политика на нашето време".
Дали ще успеем да се справим през новата година?
Прогноза: Към края на 2022 година по-голямата част от световното население ще бъде ваксинирано, но разликата между богатите страни (след няколко последователни вълни на реваксиниране и внедряване на противовирусни препарати) и бедните (където "тесните места" в логистиката затруднява разпространението даже при наличието на ваксини) ще се увеличи.
Очаквайте появата на още един силно ефективен щам ("Сигма"?) в някое от многобройните ъгълчета на света с ниска степен на ваксинация.
2) Ще нападне ли Русия Украйна?
В момента, в който пиша този текст край границата на Украйна са струпани над 100 хиляди руски военнослужещи и Владимир Путин иска, по същество, подялба на Европа, при която централно и източноевропейските държави ще преминат в руската сфера на влияние.
Президентът на Русия Владимир Путин не желае да допусне Украйна да се изплъзне от контрола му и си дава сметка, че енергийните доставки му дават нови лостове за влияние.
Ще се реши ли да окупира източните региони на Украйна, след като я смята за марионетка в ръцете на Запада?
Прогноза: На Путин ще му е трудно да се откаже от своите войнствени речи и действия, но той разбира какви щети ще му донесе една проточила се война. Затова по-скоро трябва да очакваме нови опити да вбие дългосрочно клин между източните региони на Украйна (Донбас и, може би, сухопътен коридор до окупирания Крим) и останалата част на страната, но по-скоро ще се сблъскаме с хибридна война вместо пълномащабно нахлуване.
3) Ще се увеличат ли заплахите за американската демокрация?
През 2022 година над вътрешнополитическите планове на Джо Байдън се събраха мрачни облаци. Неговият програмен инвестиционен пакет (Build Back Better) по "озеленяване" на американската икономика и решаването на социалните разногласия, довели до появата на тръмпизма, се разпада заради разногласия в лагера на демократите.
"Тръмпистите", напротив, усилват контрола си над Републиканската партия и избирателните процеси в ключовите колебаещи се щати.
Ноемврийските междинни избори може да станат прелюдия към безпрецедентни по "гнусност" президентски избори през 2024 година, когато американската демокрация ще се окаже в реална опасност.
Прогноза: Планът Build Back Better ще бъде приет, макар и в силно орязан вид. На междинните избори демократите ще загубят Камарата на представителите, а, може би, и Сената в добавка, а републиканците още по-силно ще се увличат по неконституционни политически методи.
Към края на годината демократите ще се паникьосат, че Доналд Тръмп, или кандидат, които извънредно много го наподобява, може да спечели президентските избори през 2024 година — независимо дали честно или не.
4) Ще има ли безпрецедентен ръст на глада по света?
Щетите, нанесени от пандемията от COVID-19 на богатите държави затъмни нарастващите хуманитарни кризи в глобалния Юг. Световният глад неотклонно отслабваше от 1990 година и достигна минимума през 2014 година, но след това отново започна да расте.
Пандемията значително ускори този процес, като зачеркна прогреса от 90-те и 2000-та. Според ФАО през 2021 година 45 милиона души са живели на ръба на глада, за сравнение - през 2019 година те са били само 27. По оценки на ООН, от хуманитарна помощ в момента се нуждаят 274 милиона души, спрямо 168 милиона през 2019 година.
Прогноза: Жесток глад като минимум в една страна поне малко ще извади богатите държави от ступора им, както се случи с Етиопия през 1983-85 година. Такава страна пак може да стане Етиопия (в която бушува гражданска война) или Йемен, но най-тревожна е ситуацията в Афганистан, където прогнозата за средата на 2022 година е за настъпването на пагубна бедност за 97%. Особената отговорност на Запада за ситуацията ще изисква значително по-активни действия, но държавите от глобалния Север, погълнати от пандемията и собствените си проблеми, ще се бавят.
5) Ще бъде ли 2022-ра година на стабилност за Китай?
Епидемията от COVID-19 в Китай достигна пика от март 2020 година. Едновременно с драконовските мерки на президента Си Дзинпин против технологичните гиганти, това ще създаде допълнително натоварване върху енергийния сектор на фона на съкращаването на дела на въглищата.
А заради забавянето на ръста на огромния сектор на недвижимите имоти с неговата задлъжнялост, Световната банка снижи прогнозата за ръст на китайския БВП до 5,1% — най-ниското ниво от 1990 година.
Демографията също е плашеща: през 2022 година смъртността в Китай може да надвиши нивото на раждаемостта за пръв път от времената на Мао.
Населението в трудоспособна възраст намалява. Програмата на Комунистическата партия на Китай за "всеобщо процъфтяване", която трябва да се пребори с неравенствата и да обуздае дълговете, ще изисква невероятна ловкост в лавирането между държавния контрол и производствените новости.
Прогноза: 2022 година ще бъде най-тежката за КПК, като минимум от 2008-ма насам, а, може би дори и от 1989 година.
Крахът на пазара на жилища, както след кризата Lehman Brothers, беше избегнат, но дори с постепенно забавяне на темповете на растеж в съчетание с други проблеми БВП ще падне по-ниско отколкото е свикнала китайската средна класа.
Всичко това няма да остане незабелязано на фона на 20 конгрес на партията през октомври, на който се очаква, че Си ще обяви, че остава за безпрецедентния трети мандат президент на Китай.
6) Кой ще спечели битката между автократите и либералната демокрация?
През 2022 година ще се проведат избори в няколко страни, в които институциите и нормите на либералната демокрация в последните години са силно ограничени: Унгария, Бразилия, Филипините, може би, Турция, в която изборите са планирани за 2023 година, но заради икономическата криза може да бъдат ускорени.
Във всяка от тези страни лидерите се сблъскват или със съперничество отвътре (Унгария, Бразилия, Турция), или с ограничения за допустимия брой мандати (Филипините).
И във всеки от тези четири случая, съществуват съмнения, че те ще се примирят с демократичните процеси и ограничения.
Прогноза: Най-малко един от тези международни авторитети - най-вероятно бразилският президент Жаир Болсонару - ще оспори изборните резултати и/или на народния бунт. Едва ли ще постигне успех, но в страна с по-слаби либерални институции той явно ще надмине своя "американски учител" (Доналд Тръмп) и, на свой ред, ще вдъхнови тамошните републиканци в преддверието на 2024 година.
7) Ще има ли добра година макронизма?
От всички лидери на страни от ЕС за Еманюел Макрон започва годината с най-големи рискове.
През април му предстои за извърши подвиг, който не се е удавал на нито един френски президент от 2002 година: преизбиране.
При наличието на най-малко трима съперници (Марин Льо Пен и Ерик Земур от крайно десните и Валери Пекресс от умерено десните) и редица непредвидени обстоятелства (пандемия, консолидация на крайнодесните, европейската конюнктура въобще) е трудно да се каже как ще завърши всичко.
Но междувременно в ЕК "макронизма" разполага с "прозорец на възможностите". Франция председателства ЕС през първата половина на годината, а в лицето на Олаф Шолц и Марио Драги той ще има полезни партньори в Берлин и Рим. В хода на президентството той разчита да укрепи ръста в Еврозоната и да засили европейската "стратегическа автономия" в сферите на отбраната и външните работи.
Годината може да донесе всичко: от напускането му на Елисейския дворец до преизбиране и преобразуване на ЕС в духа на макронизма.
Прогноза: Най-вероятният резултат от изборите ще бъде победа на Макрон с малка преднина, която ще го върне в президентското кресло, но ще отслаби авторитета му. На европейско ниво ще започнат постепенни промени - но предимно в областта на фискалната политика, където предстоят по-мащабни промени, отколкото в политиката на отбраната и сигурността, където Съюзът все още е разделен.
8) Ще бъде ли възобновена ядрената сделка с Иран?
С идването на власт в Иран на неотстъпчивия консерватор Ибрахим Раиси опитите да бъде възродена ядрената сделка, сключена през 2015 година и провалила се през 2018 година, когато Тръмп излезе от нея, блокираха.
Към настоящия момент Техеран произвежда 60% уран и това е сериозен напредък в сравнение с 4%, разрешен за граждански цели и медицински нужди.
По някои оценки, страната ще постигне необходимото за създаването на ядрена бомба ниво само след месец.
Правителството на Раиси иска предварително сваляне на санкциите, но администрацията на Байдън се опасява, че това само ще подтикне Иран към пробив.
Междувременно Израел отработва удари по ядрени обекти на Иран.
Прогноза: Сделката ще оцелее в крайно ограничена форма, но няма да бъде възобновена изцяло, особена ако шансовете за победа на републиканците на президентските избори през 2024 година продължат да растат.
Напрежението в отношенията между САЩ и Иран ще се задълбочи като минимум до нивото от януари 2020 година, когато Тръмп заповяда да бъде ликвидиран с дрон генерал Касем Сюлеймани. Враждебността с Израел и редица сунитски държави от Близкия Изток също ще се засили.
9) Откъде да чакаме лоши новини?
Всяка година в света се случват "непланирани" кризи и бедствия, които затъмняват останалите събития от световния дневен ред.
В последно време непропорционално голям брой кризи се случват благодарение на международната взаимозависимост. Тази тенденция позволява да осветим някои ключови "известни неизвестни".
Прогноза: В началото на 2022 година ме безпокоят три кризи с потенциално глобални последствия.
Първо, това е появата на устойчив към ваксините щам-"чудовище". Нова вълна COVID-19 ще доведе до рестриктивни мерки в редица страни, чието икономическо и социално положение и без това е критично.
Второ — кибератака от страна на държавен или недържавен субект срещу ключови институции и мрежи, като резултатите за международната система биха били сравними с резултатите от пандемията.
Трето — кблиматичен шок (жега, студ, засуха, урагани), който да надхвърли пределите на отделно взет регион — в частност заради нарушаването на доставки на хранителни продукти или спирания на доставките на енергия.
Що се отнася до отделните страни и региони през 2022 година, то особено ме безпокои ситуацията в Либия, Сахел, на Балканите и в Афганистан.
10) Откъде да чакаме добри вести?
Ако лошите новини често са внезапни и зашеметяващи, то добрите нерядко се случват далеч от телевизионните камери и социалните мрежи.
Но те често са по-значителни от мрачните истории, които четем във вестникарските заглавия.
И тук също си струва да се замислим над "известните неизвестни".
Прогноза: През 2022 година може да се появят и станат достъпни нови ваксини срещу COVID-19 и евтини противовирусни препарати, които да обхващат всички възможни щамове. Огромните ресурси, вложени в тяхната разработка, в частност, в технологиите мРНК — ще доведат до други пробиви като новаторската ваксина срещу малария през 2021 година.
Освен това, през тази година минималният корпоративен данък ще влезе в националните законодателство, а през 2023 година ще влезе в сила.
Очаква се, че с негова помощ ще бъдат събрани допълнителни 150 милиарда долара за нуждите на развитието.