Световни лидери прецениха, че могат да разрешат конфликтите, които са тлеели години наред, със сила, а не с преговори и дипломация.
Това каза пред БНР дипломатът Николай Младенов, бивш външен министър на България и бивш координатор на ООН за Близкия изток, а сега главен директор на Дипломатическата академия в Абу Даби.
Той уточни, че виждаме това и в агресията на Русия в Украйна, и в Газа - "след безпрецедентното клане, което "Хамас" направи в Израел".
"В момента има 9 държави в Близкия изток, които стрелят помежду си. Това създава сфера на несигурност в целия регион, която е изключително опасна, защото всеки един от тези инциденти може да предизвика по-голяма ескалация." - посочи Младенов.
Той подчерта, че се променят центровете на сила в геополитиката и светът е различен от този, в който свикнахме да живеем след края на Студената война.
"Точно, когато светът има нужда от това да работим заедно, за да се справим с глобални промени, каквито са климатичните промени, икономическото развитие, бедността и т.н., точно в този момент светът като че ли се разпада на регионални групи и коалиции, и групировки, които създават много висока степен на несигурност. Тази тенденция не изглежда да бъде прекратена скоро, напротив - вероятно ще продължи още време. Тя рефлектира не само върху глобалната политика, но и върху нас, защото държавите предпочитат да си говорят с тези, които са им приятели, а не да седнат на разговор с другите, които са несъгласни с тях." - коментира Младенов.
Според него ЕС е все още един от основните фактори в глобалната политика:
"Ползата за България от това е не само средствата, които получаваме от Брюксел като членове на ЕС, а и в това да помогне на Европейския съюз да формира политиката си по отношение на останалата част от света. Не си даваме сметка, че имаме особена чувствителност към света. Заради нашата история, мястото, на което живеем, и проблемите, с които сме се сблъсквали поколения наред, ние сме много по-чувствителни за нюансите в политиката и в отношенията между държавите. Тази чувствителност трябва да се върне и в Европа. ... Трябва ние да бъдем част от изграждането на новата дипломация на Европа, която да бъде чувствителна за това, което се случва около нас."