В неделя Кремъл съобщи, че са подготвени изменения в руската ядрена доктрина, които предстои да бъдат официално приети, което означава, че съответните документи, определящи обстоятелствата, при които Москва може да използва ядрено оръжие, ще бъдат актуализирани, предаде Ройтерс, цитиран от БТА.
Миналата седмица президентът Владимир Путин предупреди Запада, че съгласно предложените промени в доктрината Русия вече ще може да използва ядрено оръжие, ако бъде нападната с конвенционални ракети и ще счита всяко нападение срещу нея от страна на неядрена страна, но подкрепено от ядрена сила, за съвместно нападение.
Мнозина Западни наблюдатели разглеждат промените в ядрената доктрина като опит на Путин да създаде "червена линия" за САЩ и техните съюзници, като сигнализира, че Москва ще обмисли да отговори с ядрено оръжие, ако те позволят на Украйна да нанася удари дълбоко в територията на Русия със западни ракети с голям обсег, коментира Ройтерс.
В официалната руска ядрена доктрина - чиято последна публична версия датира от 2020 г. - към момента се посочва само, че Русия може да използва собствения си арсенал в случай на ядрена атака или конвенционална атака, "когато самото съществуване на държавата е застрашено", посочва в. "Монд". Путин предложи в актуализираната доктрина да бъде записано и че "агресия срещу Русия от страна на която и да е неядрена държава, но с участието или подкрепата на ядрена сила", ще бъде разглеждана като "тяхно съвместно нападение срещу Русия". Препратката към Украйна и нейната настояща офанзива в руската Курска област, е пределно очевидна, коментира вестникът.
Предвижда се в доктрината също така да бъде записано, че занапред Русия ще може да използва ядрено оръжие, "ако получи надеждна информация за началото на масирана трансгранична въздушна атака с използване на самолети от стратегическата и тактическата авиация, крилати ракети, безпилотни летателни апарати и хиперзвукови оръжия", каза още Путин. Тази формулировка вероятно е в пряка връзка с настоящите преговори между Украйна и Запада за доставка на оръжия с голям обсег на действие, отбелязва френското издание.
Последната предложена промяна е в доктрината за първи път ясно да се изтъкне фактът, че Беларус вече е под чадъра на руския ядрен арсенал. "Запазваме си правото да използваме ядрено оръжие в случай на агресия срещу Русия и Беларус", заяви Путин. Този ход не е изненадващ предвид обявеното през юни 2023 г. разполагане на ядрени бойни глави на територията на Беларус, което бе първото разполагане на ядрени оръжия на Москва извън територията на Русия след разпадането на Съветския съюз, посочва "Монд".
Въпреки сериозната реторика обаче, трябва да се има предвид, че има голяма разлика между изказванията на Путин и действителната ядрена доктрина, която предвижда кога, как и защо точно Русия може да използва ядрени оръжия, отбелязва "Франс 24".
"Това не означава непременно, че има някаква промяна в стратегически план", казва Сара Циниерис, специалист по международна сигурност и неразпространение на ядрените оръжия в Кралския колеж в Лондон. "Това до голяма степен е реторика", добавя тя.
Дейвид Благдън, старши преподавател по международна сигурност в британския Ексетърски университет споделя тази гледна точка и отбеляза, че въпреки сериозния език Путин вероятно не е по-близо до натискане на ядрения бутон, отколкото преди.
Според Улрих Кун, ръководител на програмата за контрол на въоръженията и нововъзникващите технологии в Института за изследване на мира и политиката на сигурност към Хамбургския университет, обаче това прави още по-трудно да се прецени каква заплаха всъщност представлява декларацията на Путин.
"По принцип въпросът тук е: Има ли Русия червени линии? Къде са тези червени линии? И ако тези червени линии бъдат пресечени, означава ли това, че това почти автоматично ще бъде предизвикано използването на ядрено оръжие? И отговорът и на трите въпроса е: Не знаем", посочва той.
Кун обяснява, че руската ядрена доктрина, която е създадена през 2014 г. и актуализирана през 2020 г., съдържа две части: Едната е "декларативна" и често се оповестява публично, а втората, свръхсекретна част, състояща се от около 100 страници, съдържа конкретните данни за това кога Русия може да използва ядрения си арсенал.
"Така че не бих обръщал прекомерно внимание на първата част на този документ, декларативната, публична част от него, от гледна точка на това дали тя ни казва нещо за това дали Русия ще използва ядрени оръжия или не, [защото] вероятно няма да ни каже много", посочва той.
Американският в. "Вашингтон пост" цитира руски академик, близък до високопоставени руски дипломати, според когото промените ще увеличат гъвкавостта на доктрината и "в известен смисъл ще я разширят".
"Струва ми се, че елементът на несигурност ще бъде запазен, за да се увеличи нивото на гъвкавост. Но ... тъй като използването на ядрени оръжия в случай на атаки, подобни на тази в Курск, би било съпроводено със значителни негативни странични ефекти, това едва ли може да бъде оправдано от военна гледна точка", казва академикът.
Според него моментът, в който бе направено изявлението на Путин, не е случаен и е ясен сигнал към Запада, че "все още има голям набор от възможности за ескалация". "Ядреният вариант не е предпочитан", каза обаче академикът.
Павел Подвиг, базиран в Женева анализатор, който ръководи проекта "Руски ядрени сили", казва, че промените в руската ядрена доктрина имат за цел да създадат "несигурност и двусмисленост относно възможността за отговор" и посочи, че досегашната версия на доктрината е възприемана като "доста рестриктивна", от мнозина експерти в Русия.
"Като цяло, това е послание, което има за цел да предупреди Запада ..., че помощта, която се обсъжда в момента, би могла да бъде ... проблематична", посочва той.
Подвиг добавя, че коментарите на Путин ще предизвикат повече несигурност относно това какво действие би могло да бъде определено за нападение срещу Русия и ще "накарат хората да гадаят и да бъдат предпазливи по отношение на всичко, което би приличало на това".
Следователно обявената промяна в руската ядрена доктрина е свързана не толкова с фундаментална промяна в руската ядрена политика, колкото с изпращане на сигнал към западната аудитория, коментира британският в. "Спектейтър". Москва иска ясно да покаже на Лондон, Берлин, Вашингтон и други западни столици, че ядреният вариант е изрично на масата и че като продължават да засилват помощта си за Украйна, тези страни повишават риска от използване на ядрени оръжия, посочва изданието.
В крайна сметка обаче възможността Русия да използва ядрено оръжие остава малко вероятна - поне засега, пише "Спектейтър" и посочва, че в случай, че руската страна започне сериозно да обмисля да използва ядрено оръжие в Украйна или срещу страни от НАТО, за това ще има предупредителни знаци. Например членовете на семействата на руските олигарси, които продължават да се наслаждават на охолния живот в европейските столици, биха започнали масово да напускат Европа. Трудно е да си представим, че Путин ще започне ядрена война с НАТО, ако това би застрашило роднините на основните му поддръжници в Русия, заключава вестникът.