Ангел Найденов: Военната помощ за Украйна не ни прави част от войната

"Не съм сред хората, които смятат, че предоставянето на военна и военно-техническа помощ на Украйна ни прави част от войната. Това не прави част от войната и всички онези над 40 държави, които са включени в групата за координация за предоставянето на въоръжение и боеприпаси. Законно право е на Украйна като жертва на агресия да се отбранява, както е нейно право да търси помощ и съдействие от други страни, за да се отбранява, без това да нарушава техния неутралитет", каза пред БНР Ангел Найденов, бивш министър на отбраната. 

Според него няма никаква изненада в решението на правителството за втори пакет от военна помощ за Украйна:

"Известни са нагласите на политическите формации, които са в управлението на страната, както са известни и позициите на министъра на отбраната Тодор Тагарев. Решението на Народното събрание от миналата година предвиждаше да се предостави помощ според исканията и очакванията на Украйна и според възможностите на България. ... Информацията е класифицирана и не можем да кажем подробно какво включва тази помощ, но знаем, че е сравнима по обем и по стойност с първия пакет, който беше изпратен от България".

"България иначе изнася огромни количества от боеприпаси и въоръжение за Украйна. И не е необходимо човек да следи западните издания, за да разбере какво се случва на тази плоскост. Включително и заради решението на служебното правителство за опресняване на националните запаси от боеприпаси и предоставяне на количества на стойност около 350 млн. лева на Вазовските заводи, срещу което се очаква българската армия да получи новопроизведени. Ясно е, че значителната част от тези стари боеприпаси по един или друг начин ще стигнат или стигат до Украйна", обясни Найденов.   

Бившият министър на отбраната коментира и взривовете и пожари в складове на оръжейни фирми, като подчерта, че липсата на задълбочено разследване провокира нови и нови инциденти. 

"Не мога да си представя разследващи журналисти да могат да стигнат до конкретни резултати в разследванията си на територията на България, както и извън нея, да посочат конкретни лица и конкретни служби - в частност ГРУ, т.е. Главното разузнавателно управление на Руската федерация, а прокуратурата на България да не може да стигне до някакъв конкретен резултат".

По думите на Найденов ще бъде грешка, ако се отнемат правомощия на президента при назначаване на ръководителите на службите.

Ангел Найденов направи коментар и на 24-часовия бунт на Евгений Пригожин и ръководената от него частна армия "Вагнер":

"Случилото се на 24 юни започна като опит за въоръжен метеж, от 27 юни Пригожин го нарича опит да бъде защитен "Вагнер" и протест срещу военното ръководство, Путин го определи като бунт. Нямаме основание да говорим за опит за преврат".

Според него опитът на Пригожин за въоръжен метеж е завършил по неочакван начин, донякъде като фарс, особено на фона на първото изявление на Путин, определящ го като "нож в гърба":

"Не мисля, че Пригожин е искал смяна на президента или промяна в политическото устройство. От самото начало това тръгна като опит за смяна на министъра на отбраната и на началника на Генералния щаб".

Пригожин вероятно е разчитал на Путин, допусна в анализа си Найденов:

"Надценявайки своята близост с него. Вероятно е разчитал, че за да успокои ситуацията, Путин би приел смяната на ръководството на Министерството на отбраната".