Калина Андролова: Да живей Радев, ПОРЕДНИЯТ!

Калина Андролова

Забавлявам се, когато САЩ огъват Румен Радев и изваждат на преден план невъзможността му да защити арогантно изработения си фалшив и уж разумен към Русия профил.

Румен Радев ни заблуждава, че има характер да защити очакванията на своите избиратели, но видимо няма такъв. Затова пиарският отдел на Радев следва да е малко по-смирен, а не да вдига безкрайни пушилки за ВЕЛИЧИЕ и СИЛА, каквито кабинетът „Радев“ не притежава и никога няма да притежава.

Но фалитът на Радев (след помпозните речи по изборите) пред американците е далеч по приемлив пред опасната и твърде неграмотна капитулация, която ТОЙ САМ СЪЗДАВА чрез икономически и един кош други зависимости към южната ни съседка.

Румен Радев лавира със „стратегическото пробуждане“ на Макрон, лавира с администрацията на Тръмп, Брюксел още го преценява докъде ще стигне, избирателите все още се надяват, че отвътре е велик, нищо, че външният фактор го ТРОШИ КАТО СОЛЕТА!

България не може да е в изолация и следва да води прецизна политика в съюзническия си лагер, а не да претендира за диворастящо присъствие, което не можем да усвоим полезно, и което ни тика към сферата на РЕГИОНАЛНИ НАДЗИРАТЕЛИ.

Много по-почтено и чисто е по време на избори да заявиш ИСТИНАТА за себе си. А не след изборите да осветяваш всеки ден невъзможността си да бъдеш това, в което симпатизантите ти са инвестирали. Не можем да очакваме от един хандбалист да управлява България умно и възходящо.

Можем да очакваме да я управлява в симбиоза с криминалитета и цървуланската ни олигархична клика по принципа на разпадането и разграждането. Ние те слагаме, за да НИ ДАВАШ! Никога няма да се справим с последствията от криминалния преход от комунистическа диктатура към един опит за либерална демокрация. Преход, който беше предоставен за контрол на силови банди, които трябваше да родят новия бизнес елит на новия модел държава.

Ние произведохме разглобена, рухнала държава, която не може да преследва дългосрочни стратегически цели, няма чувство за национална идентичност, няма налична сила за сплотяване, когато трябва да извежда етноса от дъното към възможно оцеляване, да не говорим за успех.

Политическите дисбаланси ще продължават, докато ЗАБОГАТЯЛАТА ПРОСТОТИЯ от процеса на декомунизация властва, самопроизвежда се и величае сама себе си.

България има разпищолен и нагъл криминалитет, прост и некомпетентен елит, съставен от силоваци, спортисти и елементи на шесто, съответно треторазрядна политическа система, структури на сигурността, които буквално се подчиняват и управляват от криминалните мрежи, и власт, която лесно бива унижавана от външните фактори, които я държат през регистрираната алчност и всепогазването на законите. Нито един господар не иска умен слуга. 

Умният слуга не може да е слуга, той трансформира знанието си в естествено партньорство. Така че българската власт е удобна за външните фактори, защото е обидно посредствена, корумпирана, зависима от компромати и безогледна криминална свързаност, смъртоносно алчна и най-вече – без ангажимент, безотговорна към бъдещето на България. Да живей Радев, ПОРЕДНИЯТ!