The New York Times: Путин заложи на това, че ще надживее Запада

Въпреки безпрецедентните санкции, разрива със Запада, икономическите проблеми и тежките загуби на фронта, Кремъл успя да запази общата стабилност в Русия и да избегне пълна международна изолация. Това дава увереност на Владимир Путин да продължи войната заради убеждението, че все още може да постигне победа. Това пише в гост-коментар за The New York Times политическият изследовател Анна Ноте, автор на книга за глобалната кампания на Владимир Путин срещу Запада.

Ноте припомня, че след нахлуването в Украйна през 2022 г. много анализатори очакваха Русия да се превърне в държава-парий. Според публикацията обаче Кремъл бързо е осъзнал, че войната ще бъде продължителна, и е започнал активно да укрепва позициите си в страните от т.нар. Глобален юг.

Много държави не са пожелали да избират между Русия и Запада, което е позволило на Москва да запази международни връзки въпреки санкционния натиск.

За да проучи причините за тази устойчивост, Ноте е посетила повече от десет държави, разговаряла е с политици, поддръжници на Русия и руснаци, които прокарват интересите на Кремъл. Според нея Москва постоянно се адаптира към новите условия, докато западната стратегия за изолация не е постигнала очаквания резултат.

Като един от ключовите примери авторката посочва Обединените арабски емирства. По думите ѝ след началото на войната Дубай се е превърнал във важен център за руската икономическа дейност: там са се преместили руски компании, през страната са се осъществявали доставки на стоки, а също така са били извършвани финансови операции извън доларовата система. Според изследователката това е помогнало на Русия частично да компенсира последиците от санкциите.

Ноте описва и информационните кампании на Кремъл в Африка, както и дипломатическата работа на Русия в международни организации. Според нея Москва активно използва антиколониалните настроения и платформи като БРИКС, за да демонстрира влияние и да привлича партньори.

В същото време авторката подчертава, че подкрепата за Русия по света не е еднородна. В Южна Африка тя е свързана с историческата памет за подкрепата на СССР по време на борбата срещу апартейда, докато в други държави политическите сили си сътрудничат с Москва предимно по прагматични причини.

По време на пътуванията си Ноте обаче е забелязала и признаци за постепенно отслабване на руското влияние. В Казахстан се засилват настроенията за необходимост от дистанциране от Русия, а в Армения много хора са възприели бездействието на Москва по време на събитията в Карабах като предателство към съюзническите ангажименти.

Според авторката, въпреки успехите на Кремъл в намирането на партньори, „глобалната мощ на Русия постепенно отслабва“. Особено ясно това се е проявило след падането на режима на Башар Асад в Сирия, който Москва подкрепяше в продължение на десетилетия.

Войната в Украйна остава решаващ фактор за международното положение на Русия. Както отбелязва Ноте, Владимир Путин вярва, че изходът от конфликта ще определи бъдещата роля на страната му в света, и все още смята, че може да постигне геополитическа победа.

„Каквото и да прави Западът, Русия няма да отстъпи. (...) Въпреки всички рискове от войната Путин заложи на това, че ще надживее Запада. В свят, в който изглежда има неизчерпаем източник на почитатели и поддръжници, както и безброй посредници и помощници, неговият залог може да се изплати“, обобщава анализаторката.

Войната в Украйна: стратегическо измерение

Както съобщаехм,, Украйна е поела инициативата на фронта, демонстрирайки превъзходство в областта на безпилотните системи и връщайки стотици квадратни километри територия. В същото време сред ключовите нужди остават незабавни доставки на ракети Patriot, по-строг контрол върху санкциите срещу Русия и запазване на американската разузнавателна подкрепа.

Също така се съобщава, че Кремъл вече не разглежда възможността за връщане на Украйна на окупираните райони от Сумска и Харковска област. Според публикацията Путин се стреми чрез сила да установи контрол над цялата Донецка област и да започне мирни преговори едва след постигането на тази цел.