За първи път ще имаме национални и европейски избори и това ще е шанс за социолози, наблюдатели, журналисти и партии да видят по какъв начин ще се различават или припокриват наративите, посланията, включително и мобилизацията на избирателите", каза социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова пред "Фокус".

"На този етап не може да се говори за различни послания от страна на политическите партии, тъй като на практика европейска кампания няма. През последната седмица у нас се говори за скандали, свързани с разпадналото се управление, за началото на дейността на служебното правителство и европейската тема изцяло отсъства от българското медийно и политическо пространство. Много се надявам тя да се появи, защото има какво да научат българските граждани. Това, което се случва в Европа, засяга всеки един от нас", подчерта Боряна Димитрова.

"Националните избори винаги са с по-голям резонанс и тежест от европейските", отбеляза тя.

"Партиите влагат там много повече усърдие, правят много по-силна кампания. Дори и да не затъмни, в много голяма степен националният вот ще остави отпечатък върху европейския“, смята социологът.

Тя отбеляза, че по-младите и по-образовани хора, които пътуват и виждат предизвикателствата и предимствата на Европейския съюз, са по-склонни да гласуват на европейски избори.

"Това не са непременно ползвателите на еврофондове и тези, които са се възползвали от схеми за разпределение на евросредства, а хора, които наистина виждат предимствата на една демократична и конкурентна икономика, каквато е европейската. Ние виждаме, че като правило на европейски избори проевропейските партии имат по-висок дял и тежест, отколкото на национални избори“, заяви Боряна Димитрова.

Гласоподавателите в Турция нямат право да гласуват на изборите за Европейски парламент, тъй като страната не е член на Евросъюза.

"Не смятам, че евровотът ще бъде ключов за мотивацията и мобилизацията, но ще има други фактори, които ще бъдат ключови – каква е степента на представителство, каква е работата с тези хора, доколко те са удовлетворени от сегашното представителство. Вътрешнополитическата динамика в България по всяка вероятност ще се отрази в Турция", коментира Боряна Димитрова.

"Конфликтите между българските политически партии не означават непременно различни идеологически ориентации на равнище Европейски парламент, отбеляза социологът.

"Не повече от 20% от активните гласоподаватели знаят към кое европейско политическо семейство принадлежи партията, на която симпатизират. От друга страна, при европейския вот в България водещо ще бъде доверието към водачите на листи, тезите, които те застъпват, и вече като втора линия ще бъде какво е европейското политическо семейство, към което принадлежат", заяви Димитрова.

Социологическите проучвания трябва да отчитат какви са нагласите едновременно за европейски и национален вот, допълни социологът.