„Разумните същества, каквито претендираме да сме ние, трябва да направят така, че да достигнат до истината и ако не да се опитат да представят пред другите, поне да я приемат пред самите себе си.“, казва историкът д-р Стефан Иванов. Днес той гостува на Васил Данов в предаването „Видимо и невидимо: Абордаж“ по повод излязлата наскоро негова книга "От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944-1989)".
„Една такава тема трябва да бъде абсолютно безспорна откъм изводи, защото винаги има недобронамерени хора, които ще се опитат да кажат, че понеже аз, вие или който и да било сме предубедени, имаме някакво предварително усещане по тази тема и, едва ли не, ние сме разказали своите собствени убеждения.“, казва изследователят.
Д-р Иванов споделя, че в книгата си се позовава на научни изследвания и материали на авторитетни руски, съветски, британски, американски, канадски, полски и други чужди автори, а също и на архивите на МВР и Комисията по досиетата. „Над 90% от източниците, които съм цитирал в моята книга се появяват за първи път в публично и научно обръщение. Но всяка една теза, ако примерно трябва да се уплътни с 1 или 2 документа, аз съм гледал, ако може да са с 5-6-7, за да може да е абсолютно гарантирано, от гледна точка на достоверност, да не може никой да каже, че има необективност при това изследване.“
„Другото, което особено много съм се старал, това е да държа максимално голяма дистанция от темата. Разбира се, аз не мога да не покажа ситуацията такава, каквато е, но не искам да натрапвам моите оценки на читателя. Читателят е този, който трябва на базата на собствените си усещания, през собствената си призма да прецени това, което е написано до какви изводи трябва да доведе. За четирите основни вида криминални престъпления, които аз изследвам - умишлените убийства, изнасилванията, кражбите и грабежите, както и за редица други фактори, например за агентите по криминална линия за разкриваемостта, давам данни година по година.“
„Едно от най-големите предизвикателства при работата с тази тема е, че това не е тема само на една наука. Това е тема обща за много науки – история, социология, психология и др. Наистина ми отне доста време, но претенцията на тази книга не е да сложи точка на темата, а да отвори дискусия.“, казва авторът.
„Всяка носталгия по принцип е фалшива. Психиката на човека така е изградена, че назад в миналото той гледа всичките отрицателни неща, може би чисто по еволюционни критерии това се е получило, да ги покрие със забрава, да ги изолира, и да останат само положителните неща. Не е странно един 80-85 годишен човек, особено на фона на цензурата, който не е имал информация например по отношение на криминалните престъпления, да има носталгия, но не е нормално за 30 годишен човек, който не е живял изобщо през тези години.“
Целият разговор на Васил Данов с д-р Стефан Иванов можете да гледате във видеото: