Дните  6-8 ноември 1920 година са белязали със страх и тъга живота на българите в Западните покрайнини. Окупацията на Босилеградска, Царибродска и Струмишка област от сръбските войски преди малко над век все още е жива в паметта им. Видими и днес са последиците от раздялата на България с изконни нейни територии след края на Първата световна война – 1545 кв. км, в които попадат 25 села и част от землищата на българските градове Трън и Кула.

Председателят на Културно-информационния център (КИЦ) в Босилеград Иван Николов определя живота на българите в Западните покрайнини като една 100 годишна битка пред БНР.

“Вече сме изправени и се справяме с последствията от окупацията и виждаме една 100-годишна битка, която има за цел да обезлюди и обезбългари този район. От 100 000-ното население, което е свидетел на окупацията, през 2011 година се оказахме 18 500 души. Тези дни приключва преброяването на населението в Сърбия и очаквам, че общият ни брой ще спадне още повече. Знаете, че българските общини в Сърбия са сред икономически най-изостаналите от цялата държава. Това провокира и силно изразена миграция към други части на Сърбия, България и Западна Европа. Можем да кажем, че общо взето губим битката в тази едновековна война.“

Независимо какво ще покажат резултатите от преброяването, Николов е категоричен, че не вижда светли хоризонти за бъдещето на региона:

“Ние сме толкова малко, че вече е без значение като какви се декларират хората – дали като българи, сърби или неопределени. Истината е, че физически в Босилеград и Цариброд останаха много малко хора, а страхът да се декларират като българи отдавна вече е генетичен. Хората избират или да не се декларират, или търсят друга форма на изявление, за да избегнат неприятности.”

“Фактът, че българският бизнес не успя да пробие и предложи работа и поминък на населението в Западните покрайнини, предопределя и бъдещето на региона” – обясни Николов и допълни:

“Свидетели сме на застаряващо население, което вече не е в репродуктивна възраст, децата намаляват. Независимо от срещите на високо ниво, които винаги започват и приключват с оптимистични изказвания, че отношенията между двете държави никога не са били по-добри, виждаме един все по-запустяващ район.”

Проблемите със замърсяването на околната среда, която по думите на Николов е в безнадеждно състояние, допълнително допринасят за отрицателните демографски тенденции западно от българската граница:

“Едната мина престана да работи, защото Министерството на енергетиката не ѝ издаде разрешение. Последствията от изливаните отровни води в реката са трайни. Нужно е да минат десетилетия, за да се изчистят тези отрови. Другата мина обаче продължава работа, така че не можем да кажем, че по този въпрос сме постигнали някакъв съществен напредък.“

Още от създаването си преди 22 години, Културно-информационният център в Босилеград почита всички християнски празници и бележити дати от българската история. И тази година Денят на народните будители беше отпразнуван с фолклорен концерт, организиран съвместно със Столична община.

8 ноември е Денят на Западните покрайнини, който ни напомня за дълбоката рана, която отварят разпоредбите на Ньойския договор, откъсвайки от България сънародниците ни от Царибродско, Босилеградско, Кулско, Трънско и Струмишко.

В навечерието на възпоменателния ден, на 6 ноември в КИЦ Босилеград ще представят изданието "Съдбата на българите в Западните покрайнини 100 години след Ньой".

“Става дума за два сборника, съставени от група автори, включващи техните изказвания и доклади от ежегодната ни научна конференция, на която обсъждаме различни аспекти от живота на българското население в Западните покрайнини“ – обясни председателят на КИЦ Босилеград Иван Николов.