„Омразата към българите не е нищо ново за нас. Тя е издигната до нивото на обществена норма на антибългарско говорене. И аз в целия си съзнателен живот, в интерес на истината, никога и никъде в сръбската история, география, литература, театър, кино, медии не съм срещнал една добра дума за България и българите.“ Това споделя в интервю за „Фокус“ Иван Николов, председател на Българския културно-информационен център в Босилеград.
„В сръбските учебници, в науката, в културата, в изкуството – ние навсякъде сме описани като олицетворение на злото, убийци, черни, грозни, коварни, предатели, фашисти, окупатори и т.н., и т.н. Това е нещо, което постоянно се втълпява. Тази антибългарска реторика или кампания, бих я нарекъл, непрекъснато си личи в сръбските медии, в науката, в системата на образованието, културата и т.н. Това е големият проблем, не е някаква да кажеш индивидуална изцепка на някакъв си професор. Нищо ново не е това, ако се заслушате в реториката и на сръбските политици и държавници, ще ги чуете същите неща. Ако се загледате внимателно в сръбските филми, пак ще го видите тоя антибългарски начин на говорене. В крайна сметка ако вземем това, което става в Македония – антибългарското говорене и антибългарската омраза, ще видите къде е школата. Това е една и съща школа, която изгражда антибългарската омраза като част от държавната си политика“, аргументира позицията си Николов.
Той подчертава, че за него по- страшно е това, че дори сега, в ХХI век продължаваме да живеем с клишетата, стереотипите, съзнателното изграждани митове през миналото, с цел война.
„Вие много добре знаете, че във военната доктрина, преди да тръгнеш срещу един противник, ти трябва да го сатанизираш, до такава степен да свалиш човешкия му образ и да насъскаш обществото, своите хора срещу него. Ето това е голямата опасност, за която винаги съм предупреждавал, за която България като че ли не си дава сметка накъде върви това, както за антибългарската реторика в Македония, така и в Сърбия. Тя, между другото, е една и съща.“
По думите му в националната докрина на Сърбия, която от Гарашанин до днес се следва, са видни нейните претенциите за сръбско малцинство в България, за сръбски територии в България, които не са от вчера и се подгряват и поддържат и до днес, и понякога на най-високо ниво.
„ Ето това е страшното, за което в България не си дават сметка. Сатанизацията на българите настройва сръбското общество срещу България определено, явно с някаква друга цел. Това съвсем не е случайно. Какъв интерес вие бихте имали, за да правите това? Ако имате миролюбиви намерения и имате интерес от добросъседски отношения, споделяте една обща ценностна система, да кажем европейска ценностна система, защо вие бихте използвали тия прийоми от миналото и трябва да настройвате обществеността си срещу съседите си, които, между другото, винаги са били добронамерени, по-добронамерени, отколкото заслужават, и даже за сметка на своите национални интереси. За мен страшното е, че ние, които живеем тук, събираме цялата тази омраза, излива се върху нас, сякаш сме боксова круша, върху която се тренират т.нар. „сръбски патриоти“, коментира Николов.
Запитан докъде може да стигне в своите крайности тази антибългарска риторика, той заявява: „Има и един друг, чисто исторически момент. Сърбия много добре знае, че владее чужди територии и чужд народ, и че тази граница на омразата трябва някъде да се постави – откъдето престава българското и където започва сръбското. Това е създаване на една изкуствена граница между двата народа, конфронтиране на обществото, фалшификация на историята, създаване на тия митове. До какво ще доведе – аз не знам, но едно, което го чувствам и което виси във въздуха, като гражданин, който живее тук, е, че Сърбия отново се връща към политиката на решаване на т.нар. „Сръбски национален въпрос“ на Балканите, т.е. създаване на етнически чиста държава от чужди територии и малцинства“, подчертава Иван Николов.