"Не мога да гадая какви изненади може да има тази кампания. Надявам се да има някакъв по-смислен политически разговор, да не се повторят предизборните кампании от последните два избора, където имаше предимно разговори на много ниско, битово ниво, които се възпроизведоха след това и в парламента: замерване с компромати и нямаше никакъв смислен разговор по основните проблеми, които стоят пред държавата. Виждаме, че в ситуации, където не само в национален план, не само в регионален, а в глобален, има много сериозни проблеми и предизвикателства. Oчевидно партийните лидери не са на нивото на този разговор и за тях е по-лесно да се занимават с взаимни обвинения, и то на битово ниво, не обвинения за сериозни политически грешки, отстъпления от приоритети, от принципи, които се заявява от всички, че ще бъдат защитавани". Това заяви бившият депутат от СДС Иван Сотиров пред "Фокус".
"Дори самият факт, че в последния момент бяха сложени на масата голяма част от кандидатурите, и то основните кандидатури, не е добър знак. За съжаление, това се налага като традиция в България – партиите в последния момент да свалят кандидатурите. Сигурно има някакви тактически съображения – да бъде защитен кандидатът от много яростна кампания. Но ние виждаме вече, че в последния момент излизат цели политически партии – нещо, което е абсурдно, никъде в света го няма, навсякъде има поява на нови политически формации, но това да се създават в движение партии, в последните един-два месеца и тези партии да бъдат стартирани и веднага да влизат в челните тройки-четворки, това е феномен на нашия олигархично-корпоративен модел на политика", каза още Сотиров.
"През целия преход наблюдаваме един такъв, както вече е модерно да се казва, политически модел на задкулисието. Но това, което е притеснителното, е, че преди поне тези нови проекти ги стартираха през пет години, през десет години, сега вече започнаха в рамките на една година всеки политически сезон да вадят по един нов проект. Всеки, който се е занимавал с политика, който знае как се формират партии, структури и т.н., знае, че технологично това е невъзможно, ако отзад не стоят огромни пари и медийни ресурси. Просто един човек няма да има шанса да се появи, да го забележат хората, ако не е планиран в определени лаборатории на хора с огромен финансов и медиен ресурс. Няма как група обладани от някакъв идеализъм ентусиасти да се появи и изведнъж да се ситуира за броени седмици като политически проект. Да не говорим, че това е погазване на основни демократични принципи. И това, макар и под други форми, се прави от всички останали партии. Вярно, в БСП спазването на въпросните принципи е по-скоро някакво рутинно разиграване на демократични процедури, но все пак това, което се случва 30 години след 10 ноември, е, че в БСП единствено номинално спазват някакви процедури по номинации, които имат някаква сравнителна публичност, дискутират се в структурите, спазват се някакви механизми. А във всички партии, които имат претенция, че са демократични партии, че са от хора с европейско мислене, със западно мислене, с либерални функции, вътре в самите партии, в самите структури виждаме какви напрежения има и се спускат в последния момент листи, редят се имената до 12 без 5. Това няма как да се получи нещо нормално политически при този подход, при този начин на действие. Партиите трябва да бъдат пример за демократичен начин на взимане на решение. Те трябва да бъдат институции на демокрацията в България. А в българските партии вече забелязваме деградация при всички от тях. Лидерите и един кръг хора от ръководството в 12 без 5 оглеждат хора, редят листи, вадят кандидати за президенти, за кметове и т.н. Това вече стана в България един системен проблем и срещу това няма никаква реакция. Няма как да има демокрация в страната и да бъдат защитени демократични принципи, докато самите партии са деградирали като демократични структури. Погледнете как е във всички европейски държави, в които има мажоритарна система. Там си знаят кандидатите години преди това, води се вътрешна дискусия, кампания и т.н. Дори вече се научиха технолозите на правене на тези политически проекти да изкарат и да наложат чисто медийно някакъв нов политически продукт и дори целенасочено търсят кратък период, за да не може хората да забележат дефектите и измамата. Защото ако изкараш нещо, което очевидно е изкуствено създадено, хора, които нямат сериозна, нямат чиста биография, нямат политически потенциал да се наложат като политици, които разчитат, че в определена кризисна ситуация може да ги наложиш бързо, да излъжеш избирателите, да се харесат, особено при тази криза, в която се намираме сега, и разочарованието от всички партии е налице. Целенасочено се търси кратък период, през който не можеш да забележиш дефектите на продукта, който ти се предлага", коментира Сотиров.
"Досега всеки президент е имал някакви политически пристрастия и симпатии, включително хора от партийно ръководство са били избирани, както Първанов – лидер на партия, стана президент, но такова грубо влизане в партийния политически терен, каквото демонстрира Радев, не е имало досега, което създава много сериозни проблеми. Включително и скритите му амбиции самият той да бъде някакъв политически лидер и да узурпира противоконституционно власт в президентството, която не кореспондира с конституционно заложените правомощия. Той се опитва да влиза в теми, които са по Конституция приоритет на парламента, на изпълнителната власт. Явно той се опитва – и не само той лично, но и целият тоя ДС екип, който му пише партитурите, по един нерегламентиран начин да концентрират власт, възползвайки се и наливайки дори масло допълнително в политическата криза и срива на партиите. И от това той се опитва да изважда дивиденти. Но в конкретния случай за този проект „Продължаваме промяната” той по-скоро сводничи на определени олигарси чрез правителството, в което тези двама министри, които сега правят партията, бяха назначени, за да се случи този проект. Той по-скоро е, на пръв поглед индикациите са достатъчно категорични – като някаква сглобка на част от олигарсите, които едно време бяха формирали „Глобална България“. Няма как дългогодишният медиен съветник на Валентин Златев да се занимава с пиара на този проект, без това да е санкционирано от самия Валентин Златев. Който познава нещата, знае, че няма как да се случи това без неговата благословия неговият екип да работи за този проект. От друга страна виждаме, че медиите на така наречения кръг „Капитал“ също работят много активно за този проект, без да са изоставили „Демократична България“. Очевидно това е новата инвестиция. Опитват се чрез новия проект да направят едно разширение, да обхванат една допълнителна ниша, която явно „Демократична България“ няма как да изземе, дори това да бъде едно предмостие за – ако използваме тяхната абревиатура, „Продължаваме промяната“ – как да продължат промяната с БСП. Което е абсурдно. Партията, за която в зората на прехода се говореше, че трябва да бъде забранена, защото тя и до ден днешен не се е разграничила от един престъпен режим, и която доведе до всички провали, не само преди 10 ноември, но и след 10 ноември всички управления на БСП бяха катастрофа. И сега виждаме, как вече БСП е партия, без която няма как да се осъществи тази нова конфигурация, която се заражда – виждаме какво е говоренето – че БСП ще се яви един незаобиколим фактор, за да се реализира промяната. Това само по себе си е абсурд. Няма как с БСП да бъде продължаване на някаква добра промяна. Може да продължи деградацията и сривът на политическата система в България. Очевидно този нов проект се прави, защото ние виждаме от анонсите на неговите лидери – те нямат проблем да подкрепят Радев. Докато от „Демократична България“, дотолкова, доколкото сред привържениците й и някои от активистите на „Демократична България“ има хора, които бяха част от демократичната общност – аз не използвам термините „ляво“ и „дясно“, защото те в България са тотално компрометирани – но хора, които принадлежат към демократичната общност и все още имат една реакция спрямо партньорства директни с БСП, спрямо подкрепата на Румен Радев, който е нещо, което всички ние сме отричали през годините: един очевиден продукт на „Държавна сигурност“, един промосковски президент, който се държа по един унизителен начин и на срещата с Руския патриарх, който през целия си мандат ще остане с това, че той откровено ходеше да лобира за сваляне на санкциите от Кремъл, които са наложени заради агресията в Крим, вместо да отстоява българския национален интерес. Дори няколко пъти изпадна в комична ситуация. Да не говорим за абсурда да отиде точно в Полша на официална среща и да лобира точно пред поляците за свалянето на санкциите към Кремъл. Това просто нямам думи да го квалифицирам като поведение", коментира Иван Сотиров.