Огнян Минчев*
Извеждането на категорични обобщения от допитването на института "Пю" по въпроса за отношението на българското обществено мнение за Русия и Путин трябва да бъде нюансирано. Не може да се оспорва високата степен на одобрение, което над две трети от българите дават на Москва и нейния лидер, но е необходимо да бъдат добавени определени данни, неприсъстващи в сондажа на "Пю". Първо, по данни на български демоскопски агенции, на които аз лично се доверявам до голяма степен, положителното отношение към Русия и необходимостта от добри отношения между България и Русия се споделя наистина от 2/3 от българските граждани. Също така обаче, над 2/3 от гражданите отговарят положително на въпроса дали България трябва да членува в ЕС и да принадлежи към европейските и атлантическите институции за развитие и сигурност. Тези данни са потвърждение на отдавна наблюдавани стереотипи на българското национално самосъзнание, според които
българинът предпочита "да е добре" с всички, за да "не го отнесе"
Голяма част от българските граждани обикновено разглеждат отношенията между България и останалия свят през призмата на един всекидневен прагматизъм и отказват да ангажират позициите си със съображения от идеологически или морален характер. Това далеч не винаги е положителна характеристика на българското обществено мнение.
В своите записки за Втората световна война последният британски посланик в София преди войната - Джордж Рендъл - отбелязва липсата на желание сред голяма част от българската общественост да възприеме битката между западните съюзници и нацистка Германия като предмет на морален избор. Ориентациите на българите следват практичните съображения и са повлияни - не на последно място - от положителни събития като връщането на Южна Добруджа на България в резултат на подкрепа както от Москва, така и на Берлин. Същевременно, когато нацисткият режим упражнява мощен натиск върху българските институции да изпратят българските евреи в лагерите на смъртта, българската общественост защитава своите еврейски съграждани на базата на своята традиционна, дори патриархална човечност. Българите не допускат техните съседи, приятели, колеги евреи да бъдат отведени - повтарям, по силата на своята обикновена традиционна човечност. Българинът отказва да прави морален или идеологически избор по "големите" световни проблеми, но има своя компас за разумно и етично поведение в ежедневието си.
Второ, каква е степента, дълбочината на българския афинитет към Русия и към Путин? Колко далеч е готов да отиде средният българин в подкрепа или защита на Русия? Доколко тази положителна ориентация е въпрос на избор между алтернативи, или е просто стремеж "да сме добре с всички" - за всеки случай? Българинът знае добре, че от Европа и Брюксел идват парите, необходими за развитието на икономиката и стандарта на живот в страната. Но в неговото съзнание това ни най-малко не означава, че заради тези пари, или заради членството ни в западни институции, ние трябва да си разваляме достлука с другите - най-вече с "освободителката Русия". Обикновеният българин не иска да живее в геополитическа алтернативност. Той счита и себе си, и държавата си за уязвими и заради това иска да е "добре с всички". Бойко Борисов печели подкрепа когато говори - "ето, с всички се разбираме, с всички сме добре". Иначе, не дай Боже, "ще го отнесем". Положителното отношение към някого може да бъде силно, ангажиращо, страстно, или - на другия полюс - инертно, пожелателно
проява на здрав разум и предпазливост
Къде се намира българското одобрение към Русия по тази скала? "Пю" не дава отговор на този въпрос.
Трето, българското положително отношение към Русия е свързано с обстоятелството, че големи части на българското общество преживяват себе си като губещи от прехода след 1989 г., който хората свързват с българската принадлежност към Европа и Запада. Един от безспорните успехи на руската хибридна пропаганда в България е опитът да се представят проблемите на българското общество - бедност, корупция и депопулация - като вина на Запада и на българската принадлежност към Европа и Запада. Така Русия се явява по естествен начин антитеза на българската принадлежност към Запада, а Путин - като
лидер, който се противопоставя успешно на Запада
Това е особено лесно постижима цел сред по-младите поколения българи, които не познават Русия. Моето поколение се състои от хора, които в голямата си част знаят (повече или по-малко) руски език, мнозина са ходили, работили и живяли в Русия преди 1989 г. За младите Русия е непозната страна. Това облекчава усилията на руската пропаганда да представи Москва като привлекателна алтернатива.
Последно, разбира се не по значение, трябва да отбележим естествената проруска симпатия на значителна част от българите, предизвикана от историческите стереотипи за Освобождението, "общата култура", общата религия и т.н. Аз не мисля, че доброто отношение на българите към Русия трябва да бъде драматизирано поради всички гореизложени причини. Това, което е необходимо по-скоро е подобрим възможността за обикновените българи - особено на младите - да се запознаят с истинската Русия. За да разберат, че така както е истински пример за възхита руската литература, музика, култура, така руският държавен авторитаризъм, неглижирането на интересите на обикновените руснаци и насочването на великодържавните усилия към външна експанзия трябва да бъдат предмет на несъгласие, отхвърляне и предпазлива дистанция, за да не бъдат ощетени наистина крехките български национални интереси.
*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.