Бившият зам.-министър на външните работи и на икономиката Милен Керемедчиев смята, че, ако за момента не получим позитивен сигнал от Австрия за влизане в Шенген, ние трябва да се върнем на старото предложение - за двустепенно влизане в Шенгенското пространство. Първо с нашите летища и пристанища, а после и по сухопътните граници. Според него това може да стане до края на годината. И други страни са правили така, подчерта Керемедчиев пред БНР.
По думите му Румъния подхожда максимално твърдо по въпроса, докато нашата позиция е много по-мека.
"Трябва да бъдем малко по-гъвкави, дипломатични, да следваме примера на Хърватия, която без особен шум успя да убеди партньорите си, че са готови за влизане в Шенгенското пространство".
Керемедчиев отбеляза, че страните-членки на еврозоната биха приели България, когато покажем тази готовност. Парламентът трябва да направи точен график за гласуването на законите, смята той. По думите му обаче популизмът започва да взема връх. За него връщането на ДДС-то за ресторантьорите е популистки ход.
"Популизмът надделява. Това е най-голямото притеснение - че това може да ни спъне за еврозоната - точно тези избори, които влизаме от едни в други".
"България от десетилетия не спазва споразумението с Русия, тъй като голяма част от нашите заводи, които произвеждат оръжия по съветски лицензи, го изнасят без да се съобразяват с настроенията и желанията на Руската страна. Не е нещо ново, че България произвежда и предоставя оръжие на трети страни. Български заводи снабдяват доста африкански и азиатски страни с оръжие по съветски стандарти", коментира Милен Керемедчиев. Според него единствената новина, за която правителството дължи обяснение, е доколко тези ракети са дефектни и доколко те могат да бъдат използвани в реални бойни действия:
"Видя се, че Украйна много умело успява да модернизира или реконструира тези ракети, които след това се използват не за отбрана, а за поразяване на земни и водни цели. Видя се, че Украйна многократно използва такъв тип ракети за поразяване на цели в Крим и т.н.", добави той.
"България е поела този ангажимент и има обещани средства за промяна на нашата енергетика към това тя да влезе по скоро в зелените технологии. Ние това отдавна не го правим. Отдавна говорим за затваряне на такива мощности, но не и за тяхната трансформация. Средствата, които са предоставени, е много възможно да ги загубим", изказа мнение Керемедчиев.
Той заяви, че разбира недоволството на работещите в бранша, защото липсата на перспектива е видима:
"Ние хем не предоставяме планове как ще трансформираме нашата енергетика и с това да получим финансиране от европейски фондове, за да може тези хора да имат някакво бъдеще, нито обясняваме на хората какво ще се случи, ако изпълним това наше условия и закрием част от нашите мощности".
По думите му в Плана за възстановяване се съдържат много сериозни трансформации и промени, които трябва да бъдат направени в нашата икономика и индустрия.
"За пореден път ние отлагаме или не даваме конкретен отговор по какъв начин бихме трансформирали нашата икономика. Планът за възстановяване начертава план за развитие на една индустрия в следващите десетилетия. Ние се отказваме не само от пари, но и от реформи".