Кючуков: С ветото за РСМ превърнахме македонизма от държавна политика в обществена нагласа

„Проблемът е, че тази агресия, „македонизмът” – винаги е съществувал като държавна политика през последните 100 години, откакто тази територия е част от кралството на сърби, хървати и словенци, а след това от Югославия. Но това, което се боя, че ние постигнахме през последните 5 години е, че превърнахме македонизма от държавна политика в обществена нагласа. Защото, ако до преди 5 години по официални данни по-малко от 2 процента от гражданите на РСМ смятаха България за враг, то сега достигнахме до ситуация, в която този процент доближава 50 на сто. Случи се това, че ветото на ниво обикновени хора беше изтълкувано като спиране на държавата от основната цел на всички граждани, а именно присъединяване към ЕС. Това засили антибългарската кампания”, заяви пред Нова нюз бившият зам.-министър на външните работи Любомир Кючуков, коментирайки новината, че с 10 на 7 гласа Комисията по конституционни въпроси в македонския парламент прие българите и други пет националности да бъдат вписани в основния закон на югозападната ни съседка.

"Решението на Комисията по конституционни въпроси в македонския парламент е знак, че кабинетът в Скопие прави всичко възможно да изпълни всички условия от преговорната рамка с ЕС едно, от които е вписването на българите в конституцията, за да започнат реалните преговори с Брюксел. А съотношението на гласовете на депутатите показва трудностите, с които ще се сблъска правителството с оглед на факта, че управляващите нямат необходимото мнозинство от 2/3 в парламента", подчерта той.  

По думите му опозицията в Скопие разполага с достатъчно гласове, за да блокира тези промени.

„ВМРО-ДПМНЕ има дълго и агресивно поддържана позиция по отношение на този въпрос. Тя се подкрепя и от още няколко по-малки партии в парламента.  За сега не цари особен оптимизъм, че тези промени могат да минат в пленарна зала. Едно е ясно – ако това не се случи, то РСМ няма да може да започне преговорите за членство в ЕС. Има и времева рамка. Очаква се до ноември ЕК да представи резултатите от така наречения „скрийнинг” тоест  преглед преди отварянето на преговорните глави. Ако до тогава не е изпълнено това условие, има реална опасност РСМ и Албания да бъдат разделени и Тирана да започне реалните преговори, а Скопие – не”, посочи той.

Кючуков обясни и кои точно са народите, сред тях и българския, които трябва да бъдат вписани в конституцията на РСМ.

„Сега е записано „македонският народ и части от още шест народа”. Сега към тези шест народа ще се добавят допълнително шест народа и ще стане „македонският народ плюс части от още 12 народа”, един от които ще бъде и българския. Така че ние ще станем едно от 12-те народи, които съставляват народа на РСМ”, подчерта той и допълни:

„Скопие вече не преговаря с България по този въпрос. РСМ преговаря с ЕС. Тоест преговорната рамка не може да бъде променена, и ако те не изпълнят  това условие просто няма да има напредък”.

Кючуков е категоричен, че за него вписването на българите в северномакедонската конституция не се вписва в българската кауза и позицията на София по отношение на етническото развитие и еволюция на населението в РСМ.

„От гледна точка на процеса ние поставихме критерии, които трябва да изпълнят и които не могат да не изпълнят. В краткосрочен план ние печелим от това. В дългосрочен план, това, което казваме с това вписване е, че има българско – условно наречено малцинство или част от народ, както там е записано, и небългарско мнозинство. На практика конституционно точно това се фиксира. при преброяването се боя, че при тези 12 части от народи, които са записани, ние ще се класираме между 8-мо и 10-о място. Хората, които са заявили себе си като българи към момента са около 4 хиляди, а с оглед на натиска там – при следващо преброяване ще са много по-малко. А натискът там е много сериозен”.