Георги Чунчуков
На 17-и февруари, деня на кончината на господин Дянко Георгиев Марков, бай Дянко, получих две новини – едната лоша, другата добра. Разбираемо е коя е лошата. Добрата новина дойде почти веднага след лошата. При телефонен разговор с г-жа Надежда Любенова, която е автор на множество книги за престъпленията на комунистите непосредствено след 9-и септември 1944 г, споделихме спомени за бай Дянко. Стана дума и за стихотворението :“Мило дете, научи се да казваш „НЕ“. Това стихотворение ми бе рецитирано от бай Дянко преди години. (В разположение на духа, той често рецитираше. Чували са го и други хора). За съжаление, тогава пропуснах да го питам кой е автора му. Така си и остана. Сега, при разговора ми с Надежда я попитах дали тя знае. Отговорът й беше, че е чувала само първия му куплет, в момент когато бай Дянко е обмислял втория. Заявеното от Надежда е доказателство, че автор на стихотворението е Дянко Марков. Ето и самото стихотворение:
Мило дете, научи се да казваш „НЕ“
Мило дете, научи се да казваш „НЕ“,
на приятели и на врагове.
На хората – добри и лоши,
на благородници и на гавроши.
Мило чедо, научи се да казваш „НЕ“,
докато си още невръстно дете.
Защото „НЕ“-то срещу лъжата и злото,
е „ДА“ за истината и доброто.
Стихотворението е толкова поучително за деца (а и за възрастни), че заслужава да бъде включено в техните учебници. И още нещо – то да намери подходящо място в класните стаи на всяко училище в България, както и в българските училища в чужбина.
Творчеството на бай Дянко, както е известно е разностранно: публицистика, книги с политико-историческа тематика, поезия, както и безбройните му пламенни и завладяващи устни слова, и какво ли още не...Ето как звучат думите му:
„Предците ни траките дар по-скъп от златото завещаха ни: сладкото грозде и руйното вино. От нас пък потомците ни с благослов ще го имат, към бъдното за да преминат. Добре дошли в прародината на лозата и виното!“
Идеята е, тези три изречения да бъдат изписани върху пано в центъра на село от Родопската яка, намираща се на юг от Пловдив и известна с лозаро-внарството си.
Няма нищо по- подходящо като завършек на думите ми за непрежалимия ни бай Дянко от това, което е казал приживе поетът:
„Спи, ти, който не спеше, кой беше котел, що кипеше“.