Ген. Съби Събев
Въведение
Изтече първият месец на втората година брутална руска агресия срещу Украйна. Значително деградиралата руска армия продължава немощната си зимна офанзива, в изпълнение на поставената й стратегическа цел – до края на м. март 2023 г. да овладее напълно Луганска и Донецка области в административните им граници. Напредъкът на руските войски е незначителен, а загубите в личен състав и бойна техника са несъразмерно големи.
От месец юли 2022 г., руското военно командване няма значима победа на фронта в Украйна и е под засилващ се политически натиск да постигне дори по-забележима тактическа победа, като основните усилия са насочени за превземане на град Бахмут в Донецка област. Русия продължи и с въздушната си кампания срещу украинската инфраструктура, главно по енергийни обекти. Става, обаче, все по-очевидно, че зимната руска офанзивна кампания в Украйна върви към провал. Ясно е, че стратегическата цел до края на март няма да бъде постигната, което е не само военен, но и политически провал на руското ръководство.
Украинското политическо и военно ръководство бе принудено първо да отрази руската зимна офанзива, като спечели време за подготовка на пролетно-лятна офанзива на украинските въоръжени сили (УВС). Взето бе решение Бахмут да се отбранява и украинската отбранителна групировка в и около града бе подсилена с резерви.
Ключова международна новина през изтеклия месец бе заповедта на международния наказателен съд в Хага за арест на руския президент Путин, обвинен във военни престъпления, свързани с депортация на украинско население, включително деца в Русия. Това е още по-тежка изолация и присъда без давност за руския президент и морална победа за Украйна, както и предупреждение за агресивни лидери, че военните престъпления няма да останат безнаказани.
Развитието на руската зимна офанзива
За пълното окупиране на Донецка и Луганска области в административните им граници бе направен неуспешен опит за обкръжаващ маньовър с настъпление от югозападните части на двете области, от линията Сватово-Кремина в направление на Лиман и от Угледар в севера посока. Опити за настъпление имаше на Купянското направление на Харковска област. При Угледар триседмичният щурм доведе до тежки загуби на Русия - загубени са повече от 130 танка и бронетранспортьора и голям брой личен състав. Две руски бригади морска пехота понесоха катастрофални загуби. След неуспеха на обкръжаващия маньовър, руските усилия бяха фокусирани на превземането на Бахмут. Продължава руския натиск северозападно от гр. Донецк и за овладяването на Авдиевка, но също неуспешен. Като цяло руската офанзива буксува и постепенно затихва, без да е постигнала целите си. Нейното намаляващо оперативно темпо е индикация, че същата наближава своята кулминация.
Руското военно ръководство отново не успя да съсредоточи нужните сили и средства за постигане оперативен пробив в украинската отбрана и развитие на настъплението в дълбочина. На 09 март, руските сили нанесоха масиран ракетен удар на 09.03., използвайки общо 84 ракети от различен тип, включително и шест хиперзвукови ракети „Кинжал“, основно по енергийната инфраструктура на Украйна. През нощта на 17 срещу 18 март руските сили отново атакуваха Украйна с 16 дрона Shahed-136, 11 от които бяха свалени. Трети руски ракетен удар бе нанесен през нощта на 22 март.
Украинската отбрана се оказа непробиваема, макар и с цената на чувствителни жертви. Но нейната цел за нанасяне на максимални загуби на руските войски бе постигната, като в отделни дни през месеца същите надхвърляха 1 000 души дневно. Нещо повече, големи загуби понесоха руски елитни части на въздушно-десантите войски и морската пехота, както и щурмовите части на ЧВК „Вагнер“.
Към 24 март е очевидно, че общият темп на руските операции в Украйна е значително намалял в сравнение с началото на месеца и тенденцията към спирането им е устойчива, поради значителните загуби на жива сила и бойна техника.
Битката за Бахмут
Битката за Бахмут се превърна във фокус на руската зимна офанзива. Град Бахмут, с мирновременно население от 70 000 души, намаляло днес до 4000 души, е част от украинския укрепен отбранителен триъгълник Бахмут – Краматорск – Славянск, в Донецка област. Руският обстрел на града се води от м. май 2022 г., а неговата активна отбрана - от м. август 2022 г. Засега това е най-дългата и кървава битка на руската инвазия в Украйна.
Целта на руското командване е градът за бъде овладян чрез обсада или щурм, за да се отвори фронт към Краматорск и Славянск, овладяването на които осигурява окупацията на Донецка област.
Целта на украинското военно командване е удържането максимално дълго време отбраната на града за стопяване настъпателния потенциал на руските сили и техните най-боеспособни части, за печелене на време за получаване на западна бронирана техника и подготовката на нужните резерви за украинската пролетно-лятна контраофанзива, както и за деморализиране на руските сили с неуспешните опити да превземат града. Тази цел може да се счита за почти изпълнена, тъй като по експертни оценки досега в битката за Бахмут за убити и ранени над 50 000 руски военни и са унищожени 200 танка и ББМ. Това са руски сили, достатъчни за провеждане на настъпателна операция на основно оперативно направление, която бе предотвратена в резултат на сковаването и тежките руски загуби при Бахмут. Така решението на украинското политическо и военно ръководство да се отбранява Бахмут до последна възможност се оказа стратегически разумно, макар и с цената на чувствителни загуби в личен състав. При опасност от прекъсване на последните логистични линии до града, украинските сили сигурно ще се оттеглят от него на отбранителни линии западно от Бахмут. Украинските сили, отбраняващи Бахмут и неговите околности, вероятно са не по-малко от 4-5 бригади.
Острието на руската офанзива при Бахмут са щурмовите части на ЧВК „Вагнер“. Ако досега в боевете са загинали над 30 000 бойци на компанията, значителна част от тях са ликвидирани в битката за Бахмут. Частите на „Вагнер“, при масирана артилерийска поддръжка, успяха да напреднат и изтласкат украинските защитници от някои съседни на Бахмут села и малкото градче Соледар, както и източната част на града до източния бряг на р. Бахмутска. След недостига на артилерийски боеприпаси, частите „Вагнер“ започнаха да прилагат тактиката на малки щурмови групи, следващи една след друга, което увеличи значително загубите на жива сила. По консервативни оценки същите достигнаха съотношение 5:1, руски към украински загуби. Недостигът на боеприпаси предизвика конфликт между ръководителя на „Вагнер“ Евгений Пригожин и руското МО. Очевидно е, че самата офанзива на Вагнер няма да е достатъчна, за да се превземе Бахмут. Същевременно Пригожин предупреди руското военно ръководство, че Украйна е сформирала редица настъпателни групи в Донецка област, за да "деблокира" блокадата на Бахмут и нанесе флангов удар по частите на „Вагнер“, като ги изолира от редовните руски войски.
Украинските сили се изтеглиха контролирано на десния бряг на р. Бахмутска, която стана източния отбранителен рубеж на украинските сили, и здраво удържат останалите райони на града, както и логистичните линии югозападно от града. Градските боеве в Бахмут биха изтощили до крайност силите на „Вагнер“ и другите руски поддържащи части, което би довело до кулминацията на руската офанзива, след което руските сили ще трябва да преминат към отбрана.
Силно изтощените части на „Вагнер“ очевидно се нуждаят от възстановяване, което се потвърждава от заявлението на Пригожин за набиране на нови 30 000 наемници до средата на м. май 2023 г., за което е отворила центрове за набиране в около 40 града.
Евентуалното овладяване на Бахмут от руските сили би било дълго очакваната победа за руската страна и президента Путин, макар че това би била пирова тактическа победа, която няма да обърне хода на войната в полза на Русия. При Бахмут най-вероятно ще бъде достигната и кулминационната точка на руската офанзива, след която руските сили на това направление ще преминат към отбрана и възстановяване на тежките загуби. Към края на март те не разполагат с подготвени оперативни резерви за продължаване на офанзивата към Краматорск и Славянск, които са силно укрепени отбранителни възли на украинската отбрана.
Руските усилия срещу Бахмут, обаче, не допринасят за постигането на оперативни или стратегически цели на бойното поле от руската армия. Очевидно е, че руските сили ще загубят инициативата в Украйна през следващите два месеца, поради очертаващата се кулминация на трите им основни настъпателни направления – северозападно от Сватове в Луганска област, Бахмут и Угледар в Донецка област.
Руското МО обяви, че от 1 април започва кампания за набиране на 400 000 военнослужещи по договор, което е индикация, че втората вълна на официална частична мобилизация се отлага, поради опасения от социално напрежение. Това е индикация, че Русия се подготвя за продължителна война, ако не успее да постигне целите си в зимната кампания.
Очевидно е, че руското командване не ще постигне поставените цели до края на м. март да излезе с войските си на административните граници на Луганска и особено на Донецка област, което изправя Русия пред необходимостта да се подготви за лятна кампания. За целта ще трябва да мобилизира значително повече запасни военни и да трансформира военната си индустрия така, че да може да поддържа подобна лятна, а вероятно и есенно-зимна кампания.
Подготовката на украинската контраофанзива
Украинската страна усилено се подготвя за своята пролетно-лятна контраофанзива. До средата на м. април се очаква подготовката на последните изпратени украински военнослужещи в различни страни да приключи и да се завърнат в Украйна, заедно с пристигащата бронирана бойна техника (танкове и бронирани бойни машини), артилерийски, противотанкови и ПВО средства, както и боеприпаси с увеличен обсег на поражение, и друго военно оборудване. Полша вече предаде обещаните 14 танка „Леопард-2А4“ на Украйна. Норвегия също достави 8 танка от същия тип. В ход е доставката на още танкове от Германия и други страни. Украйна получи и значителен брой западни ББМ.
По твърдения на украински военни експерти, УВС сформират три армейски корпуса, всеки с 5-6 бригади, които до средата или края на м. април се очаква да бъдат напълно екипирани и подготвени за очакваните контраофанзивни операции. Сред тях се формират осем щурмови бригади, набрани на доброволен принцип, които провеждат ускорено специална подготовка за щурмови операции.
Украйна ще получи и определен брой бойни самолети, от типовете които са на въоръжение във ВВС на страната. Полша и Словакия предоставят общо 33 броя МиГ-29, с необходимото въоръжение и резервни части. Украйна отправи искане и за българските МиГ-29. Първите 4 броя словашки МиГ-29 са вече предадени на Украйна.
Зимната руска офанзива най-вероятно ще приключи до края на м. март или средата на м. април, без очаквания резултат и със значително отслабени сили, които ще имат и ограничени способности за отбрана. И Украйна трябва решително да изземе отново стратегическата инициатива и да контраатакува стремително, за да постигне прелом на войната. Несъмнено, украинското военно командване ще избере най-удачното основно направление за контраофанзивата и вероятно да постигне оперативна изненада.
Експертната общност е единодушна, че най-перспективно за украинската контраофанзива е Запорожкото направление към Мелитопол или Бердянск и прекъсване на земния коридор с Крим, чрез излизане на брега на Азовско море. Разкъсването на руския фронт на две части и изолирането на руските сили в западната част на Запорожка област и източната част на Херсонска област и прекъсването на снабдяването им включително чрез повторно разрушаване на керченския мост ще доведе до оперативното им обкръжаване, включително и руските сили в Крим. Ако УВС надвиснат на подстъпите на Крим, руското политическо и военно ръководство ще се намери пред дилема – да продължи ли войната и да загуби и Крим или да поиска примирие и начало на преговори. Такива условия е вероятно да бъдат създадени към края на лятото или началото на есента на 2023 г.
УВС вече провеждат на отделни участъци от този фронт разузнаване с бой, за да определят най-силно отбраняваните точки и нанасят удари по съсредоточавания на войски, складове за гориво и боеприпаси, включително в Мариупол. Това е индикация, че Украйна разполага вече с по-далекобойни ударни средства, в обсега на които, ако украинските войски достигнат Мелитопол, ще попадне и Крим. Но дори при настоящото положение на фронтовата линия, УВС нанасят отделни удари по военни обекти в Крим – на 20.03 при удар по ж.п. станцията в Джанкьой, северната част на Кримския полуостров, бяха унищожени руски крилати ракети „Калибър“.
Украйна ще има един благоприятен прозорец от 4-5 месеца, считано от април-май 2023 г., преди Русия да е генерирала нови сили за агресията си, в които да обърне хода на войната към победен край и да принуди Путин да търси прекратяване на военните действия, изтегляне на войските си от Украйна и преговори.
Междувременно украинският ГЩ вече е проиграл на щабно учение поне два варианта за контраофанзива - срещу руските отбранителни линии Луганска и Донецка области, и към сухопътния коридор, свързващ континенталната част на Русия с Крим.
Руското военно командване разбира подобна опасност, с нарастваща загриженост очаква украинската контраофанзива, усилено изгражда отбранителни фортификации и създава групировки от сили в двете области и Крим. Целта му е да удържи земния коридор с Крим и да отбранява самия полуостров с всички възможни средства. Но ако основната част от руските сили бъдат изтеглени от източна Украйна, за да отбраняват земния коридор с Крим и самия полуостров, тогава за УВС ще бъдат създадени благоприятни условия за контраофанзива на Луганското или Донецкото направление.
Руските загуби в първия месец от втората година на инвазията значително нараснаха и са най-големите месечни загуби: личен състава - 23 320; танкове – 224; ББМ – 328; артилерийски средства – 264; РСЗО - 40. А общите руски човешки загуби от началото на войната са близо до 170 000 души. Същите потвърждават, че украинското командване постига целта си с удържането на Бахмут – нанасяне на максимални и трудно възстановими загуби на руските войски, с което се срива техния офанзивен потенциал.
Големите загуби на танкове принудиха руското командване да вади от мобилизационните си резерви и старите танкове Т-54 и Т-55, които са непригодни за съвременната война.
Според някои експерти, пет фактора ще определят хода и изхода на войната през 2023 г.: необходимостта от повече боеприпаси; развръщането на повече сили по фронтовете; засилване на подкрепата на Запада за Украйна; неутралитета на Китай и поддържането на стратегическо лидерство.