Сайтът desebg.com публикува текста на братята Любомир и Петър Пенчеви в памет на техния баща никопетковиста Пенчо Троянски (1911-1979) от Монтана. Статията е изградена върху спомените на синовете и върху откритото от тях при проучването на архивите на Държавна сигурност, вкючително и досието на баща им като жертва на репресивния апарат на БКП – още един пример за огромното значение на изследването на архивния масив на ДС, събран и съхраняван от Комисията по досиетата. Вътрешните подзаглавия са на desebg.com. Този разказ може да бъде възприет и като обобщаващ образ на съдбата на хилядите български семейства, попаднали под репресиите на комунистическия режим в периода 1944-1989 г.


Началото на петгодишното безвремие

Историята на петгодишния Любомир и тригодишния Петър започва в началото на 1951 г., когато е началото на петгодишното безвремие за техния баща: „В кухнята ни вече имаше дюшеме и бояджията подготвяше стените. Кухненската маса беше изнесена в коридора и около нея обядваше цялото семейство. В един момент влязоха двама снажни мъже в милиционерска униформа, напътствани от съседката Роза Бодурска, партиен секретар в Месокомбината”, са запомнили невръстните тогава братчета.

От майка си научават и запомнят завинаги имената на двамата милиционери - Петко Старшията и Лукан, биячът в градското МВР.

Така бащата Пенчо Троянски е арестуван и пет години децата му не го виждат. Историята за случилото се с него започва да се изяснява чак след 1990 г.


В редиците на БЗНС на Никола Петков

Преди 9 септември 1944 г. Пенчо активно участва в борбата за демокрация като сподвижник на Никола Петков от БЗНС.

През 1940 г. полицейският началник в гр. Фердинанд (през 1945 г. комунистическата власт преименува града в Михайловград, а през 1994 г. името е променено на Монтана – названието от римско време, б.а.) Светозаров организира провокация с писмо – написано в полицията-Берковица и адресирано до книжарницата на Пенчо, като двама берковски агенти чакат вътре идването на пощенския раздавач.

Пенчо е арестуван веднага за разпространяване на вражески слухове, за което е интерниран в Ивайловградско. През 1942 г. Светозаров записва на гърба на документ от Общината с разрешение да работи като книжар, че лицето е политически неблагонадеждно.

Във Фердинанд през 1943 г. се създава нелегален Околийски комтет на Отечествения фронт и от името на БЗНС в него участва и Пенчо. На 9 септември 1944 г. с лента на ръката „ОФ“ той-в качеството си на секретар на същия, на площада пред Читалището е организатор на посрещането на партизаните и установяването на новата власт.


Демонстративно напускане на ОФ

Само след един месец обаче той демонстративно напуска заседание на Околийския комитет на ОФ поради арогантното поведение на комунистите в ОФ в Михайловград – те не приемат искането му в 18 села където земеделците имат приоритетно силно влияние, кметовете да са от БЗНС.

Така започва активната му дейност в опозиция на комунистите от името на зеленото БЗНС на Никола Петков. Аврам Петков е съратник по линия на БЗНС и близък приятел на Пенчо.

Той напуска Околийския комитет на ОФ заедно с Пенчо Троянски, но в протоколите запазени в Държавния архив, се вижда че Аврам тайно от уж съидейника си, се е върнал и подписал всички протоколи, вкл. и тези които са били неподписани от двамата след излизането им в опозиция.

Срещата с Никола Петков

Пенчо и Милан Дренчев през м. февруари 1945 г. отиват в дома на Никола Петков в София, за да обсъдят дейността си. Посреща ги сестрата на Н. Петков с думите „Никола е болен от червен вятър и е под карантина“, той обаче ги чува и извиква „Пенчо да влезе!“.

Неговият коментар е унищожителен - Пенчо неправилно и преждевременно е излязъл в опозиция, но получава отговор: „Тези левосектанти ми казват – вие, земеделците сега настрана, ние управляваме, а до онзи ден уж бяхме заедно”.

Иронията на съдбата за жалост е многозначителна. През 1947 г. депутатът в Народното събрание, завършилият право в Сорбоната Никола Петков е арестуван и убит в килията с чук и обесен мъртъв, за да се изпълни присъдата - смърт чрез обесване. Същата година “БЗНС – Никола Петков” е поставен извън закона.


Следен от Държавна сигурност

Милицията (МВР) и Държавна сигурност (ДС) в Михайловград активно се борят с опозицията в града и околията. През 1946 г. в изборите Пенчо Троянски е в листата на БЗНС „Никола Петков” за депутати - тогава е открито неговото досие в ДС, но нерегистрирано в картотеката (това става чак след 1950 г. със заглавие „Троян“).