Александър Невзоров, легендарен руски журналист, обявен от Кремъл за екстремист 

 Е, светът отново се е вкопчил в собствените си илюзии — в едни, да го кажем така, изключително наивни и много удобни представи, че все още нещо може да се реши по мирен път. И въпреки всички очевидности, въпреки всички сигнали, интересът към преговори все пак остана — към т.нар. среща на трите страни в Женева.

Защо руснаците отидоха там, е ясно — защото решиха, че пазаруването в Женева, където вече не им е толкова лесно да попаднат, е точно това, което може да разсее московската тъга. Украинците отидоха там единствено, за да не разгневят чичо Тръмп. Но по свидетелствата на онези, които участваха в преговорите, всичко стана ясно буквално от първата секунда. Стана ясно, че на Медински — на ръководителя на руската делегация — е била възложена важна мисия: да отрови всичко възможно, да убие всички надежди и да се изходи направо върху мечтите на наивните американци, убедени, че тази сделка е близо.

И трябва да се каже, че Медински действително блестящо се справи с кремълската задача. Той беше по-отвратителен от обикновено. Как украинската група е търпяла неговата наглост, неговото открито хулиганство, неговите исторически измишльотини — онази „история“, която този жалък тип съчиняваше направо в движение — не е съвсем ясно. Украинците демонстрираха изумително, фантастично хладнокръвие. Да се слуша целият този нагъл, скучен, арогантен поток, поднесен от позицията на направо „владетел на Вселената“, беше тежко, но трябва да се каже, че през първия ден на Медински не му пробиха главата и не му завряха графина отзад. Макар че, разбира се, той несъмнено заслужава и едното, и другото.

И в резултат, на втория ден, както и се очакваше, Медински окончателно довърши преговорите, справи се с поставената задача. Преговорите могат да се считат за провалени и приключени. Украинската страна отново изслуша напомпания бълвоч за превъзходството на руската раса над останалите народи и за правото на тази раса да дави в кръв всички, които предизвикват раздразнение у расовото началство. Несъмнено всеки акт от този „миротворчески спектакъл“ на преговорите приближава света към голяма, много голяма европейска война.

И Медински — да, да — за петстотен път повтори исканията на Путин: просто така, по прищявка на Путин, да бъдат предадени за заколение и разграбване на руските орки градовете Краматорск, Славянск и тяхната агломерация. Както и всичко онова, което Русия няма особена надежда да окупира и да превърне в сметище. При това е ясно, че това са просто капризи.

Преговорите бързо се превърнаха в театър на един кретен и бяха прекратени, тъй като предпазливите швейцарци — а действието се развиваше в Женева — бяха завинтили част от столовете към пода. Така че главата на Медински действително остана непробита, а мозъкът — неразпръснат.

И именно тази непробитост и тази неразпръснатост, разбира се, позволиха на ошашавените от чутото американци да признаят преговорите за „конструктивни“ и дори „внушаващи надежда“. Но, съдейки по всичко, дори Уитков — прехранен с кремълска червена икра — също беше озадачен от нарастващата руска глупост, лъжливост и инат.

Американците — както свидетели, така и участници в преговорите — бяха поразени от лекотата, с която руснаците лъжат и изопачават абсолютно всичко. Защото на американците все още не им е ясно, че лъжата е базов принцип и изобщо стил на путинизма. След факта на преговорите украинците се постараха да се изразяват пределно коректно и обтекаемо. Европейците продължават да култивират своите илюзии, но все още не са способни да си признаят, на прага на какви бедствия стои човечеството. Американците и европейците не разбират какви адски болки чакат всички.

Изобщо, преговорите бяха забавни и с това, че около тях се събра преса, събраха се и зрители, и беше напълно неясно откъде изобщо се вземат хора, способни да повярват поне на една дума на Кремъл. А междувременно всичко така или иначе се решава на фронта. Днес публикувах изключително гадно видео в рубриката „Фронтово“. Погледнете го. В него няма особено много кръв, няма мозъци и черва. Това видео е от миналата година, не е ново, но попадна в ръцете ми едва сега, защото притежателят на телефона, с който е било заснето, беше убит едва преди два дни. И всички действащи лица в това видео към момента вече са мъртви. Това е много интересна, много силна, безкрайно драматична руска фронтова мизансцена.

На видеото има един типичен руски мъж — контрактник, който е скочил в „СВО“ за своите няколко милиона. И такива като него сега са около деветдесет и пет процента в руските окопи. Това е един смачкан, пребит, страхлив и безмозъчен контингент — държавен добитък. Героят се казва Паша Побойкин, тулски десантчик.

И макар че на видеото ясно се вижда, че той е жертва на дълги, изтънчени, садистични издевателства, този Паша Побойкин не предизвиква ни най-малко съчувствие, защото е същата гад като цялата останала путинска орда. Той е отишъл в „СВО“, както разбираме, не само заради парите — отишъл е и заради авторитет, заради нов статус. Като абсолютно нищожество той е решил да си купи достойнството на „фронтовак“, опитал кръв, за да се върне после — с влажни от бира мустаци — и да строява там съученици, пияндета и жени. Абсолютно вероятно е той изобщо да не си е представял, когато се е вербувал и подписвал договора, какви мъчения и какви унижения му предстои да преживее от обезумелите от страх и злоба свои.

Едва ли днес би се намерил поне един документалист или режисьор, способен да създаде сцена, толкова ужасяваща по реализъм и красноречие. Любопитно е да се погледне и вторият „герой“ във видеото — участникът в „СВО“, който се наслаждава на мъчението на този беззащитен човек. Това е некой си Роман Наумов, наводчик в картечен взвод. Няколко месеца след записа на това видео на този Роман Наумов са му откъснати краката; той е изтекъл някъде в някаква канавка без никаква евакуация и помощ.

Видеото е дълго, но е много ценно — то разказва много и много честно за руския характер и за онзи „руски войник“. Да, ясно е, че някои се връщат и започват да се перчат по телевизиите и училищните показухи, но после непременно убиват някого. Работата е там, че всички тези т.нар. фронтоваци, участници в „СВО“, са били жестоко унижавани, бити, оплювани. Целият им „героизъм“ се състои в кражба на перални и тоалетни чинии и в разстрел на пленници. И, разбира се, над тях са се подигравали. Затова, върнали се, те отмъщават — изливат се върху онези, които са още по-беззащитни от тях.

Можем да наблюдаваме престъплението, защото престъпленията на участниците в „СВО“ са много интересен индикатор. В здравата държава има сравнително „здрави“ престъпления. А тази чудовищна патология е признак за пълна деградация, и престъплението тук е много добър показател. При това трябва да се каже, че нищо ново тези „свошници“ засега не са измислили. Не може да се каже, че през последните дни са направили някакъв значим и интересен принос в историята на криминалистиката. Те не вършат нищо изобретателно или достойно за аналите на световната престъпност.

Да, убиват много. Да, с жар. Да, като правило подпалват домовете с убитите вътре, включително убиват и изнасилват деца. Но нашумялото убийство в Иркутск — в супермаркет, направо до касата — е банално и не съдържа нищо новаторско. Просто е ясно, че ръцете им сърбят да убиват и няма никакво принципно значение кого точно. Убиецът веднага се успокои, след като намушка жертвата, и започна да разговаря с полицията, позовавайки се на „свошността“ си като на индулгенция.

От последните случаи — трудно е да се каже дали принос към световната криминалистика представлява и деянието на някой си Виктор Савиний, който използва за убийството на една жена наведнъж четири ножа, а също така уби с брадва и лост гражданка със статут „Най-добър учител на Русия“. Впрочем, ако внимателно изгледате — видеото не е кратко, не е приятно, но по своему е увлекателно — онова фронтово видео, което днес е в канала ми, вероятно много неща за тези персонажи ще ви станат ясни. Това не е никакъв ПТСР — това е именно унизеност, и отмъщение за тази унизеност. Това е изживяване върху още по-слаб и по-страхлив. И няма нужда към това да се лепи сложен диагностичен етикет за ПТСР. Това е отмъщение на изрод, който е намерил жертва, още по-слаба от него, и прави с нея същото, което са правили с него командирите и съокопниците му.

Междувременно все пак съществува някакъв политически живот. Трудно е да си представим поне един човек, който сериозно възприема например изявленията на Мария Захарова или Песков. Да си представиш такъв човек е изключително трудно. Но има, да, има извратеняци, които чуват рими дори в кудкудякането на кокошките и в това кудкудякане могат да разпознаят „тайни смисли“.

Аз малко по-късно ще публикувам — не ме домързя, намерих — какво говореше Захарова буквално два дни преди нахлуването. Не забравяме, че ни остават съвсем малко дни до датата на инвазията. И там Захарова се къса на парчета, подиграва се, кикоти се, убеждавайки, че никакво нахлуване не може да има. Или тя е някаква еднократна лелка, която нищо не знае и е готова да изговори всичко, което ѝ наредят, или е лъжкиня.

И, доколкото ми е известно, тя е лъжкиня, защото в МВнР вече са знаели за нахлуването, когато Захарова се късаше от подигравки към онези, които говореха за него като за вече решен факт. Така че наистина не си струва да ѝ се съчувства. Хората, които смятат, че тя е дълбоко нещастна, мерят реалността по себе си — струва им се, че да си такава празноглава дърдорка е ужасно. Не, мисля, че тя не изпитва никакъв проблем от това. Тя просто е извратенка и лъжата ѝ доставя остри физиологични усещания, позволява ѝ да изпитва вибрации в най-укритите места на организма. Да, това също е известно състояние, описано в психиатрията — наслаждение, което създава вихри в някои вътрешни органи.

Между другото, апаратът, който обслужва диктатурата, успя да опровергае твърдението, че лъжата на властта задължително трябва да бъде свързана. Не — годна е всякаква лъжа: абсурдна, несвързана. Несвързаната лъжа е една от разновидностите и се използва широко.

Министърът на „интернета“, грубо казано — министърът на информационните технологии, господин Шадаев, потвърди закриването на Телеграм, позовавайки се на това, че Телеграм изнася фронтови тайни на световните разузнавания. При това господин Шадаев заяви, че на фронта Телеграм никой няма да го изключва. Щели да го изключват в дълбокия тил, където, общо взето, и без това всичко се подслушва и отдавна няма тайни.

Виждаме реакцията на руското общество на анонса за закриването на Телеграм. Какво да ви кажа — за разлика от индийската йога, руската йога учи само на една поза: позата „килимче“. Килимче. Това е позата, която позволява на началството да си бърше краката в човека с максимален комфорт. Известието за пълното изключване на Телеграм постави в позата „килимче“ практически цялото руско общество. Разбира се, то не е еднородно. В това общество има размирници, които се опитват да приемат форма на килимче с гънки. Това се счита за страшна дързост, почти бунт, макар че по никакъв начин не пречи на Кремъл да си бърше краката и в тези „смелчаци“, освен гънките.

Никакви други опити да се защитят права и човешко достойнство в руското общество не се забелязват. Не може да се изключи, че някъде, заключили се с осем ключа, затворили вратите и спуснали пердетата, най-отчаяните светят тайно с фенерчетата на телефоните си в тоалетните. Но разбираме, че сред тези килимчета има и „говорещи“.

Те се осмеляват да задават дръзки въпроси на самия Роскомнадзор — уточняват как да легнат по-удобно: по дължина или напряко. Всички се интересуват дали ще ги „прахосмучат“. А Роскомнадзор не си направи труда да отговаря подробно — лениво шибна разтревоженото руско общество с камшик по лицето, съобщавайки, че няма абсолютно нищо да добави към вече публикуваната информация.

И веднага след това, плътно, към тази трагедия с Телеграм дойде следващото съобщение — също великолепна илюстрация на това, че Русия не възнамерява да прекратява войната. Светът си мисли, че руснаците са слепи, но това не е така — защото дори най-незрящите биха могли да разпознаят истинскитепотвърждение за това, че Руската православна църква навсякъде — във всички бивши републики на СССР — е, да го кажем така, еднородно явление и убежище на агентура, виждаме и в Молдова, където има големи проблеми с неутрализирането на тази църква.

Глобалната беда, която води Путин, е толкова ослепително ярка, пробиваща всякакви пердета и катаракти, че е видима дори за слепците. За да не я виждаш, трябва да страдаш от криптофталмия — вродена липса на очи. За илюстрация — не са приятни картинки — съм публикувал в Телеграм снимки какво представлява криптофталмът в действителност.

И ето — руснаците наистина не виждат. При това режимът, подигравайки им се, почти всеки ден подхвърля подсказки и се ухилва, че населението не разбира. Освен Телеграм, има още един „тънък намек“ за това, че Кремъл, подготвяйки глобална и безкрайна война, откровено се наслаждава на глупостта на многомилионното стадо, което му е подчинено. А това стадо така и не е схванало, че е предназначено за заколение.

Става дума за това, че сега ФСБ може да изключва всякаква връзка на руснаците във всяка минута, за всички без изключение, по всяко време. Операторите на връзка са длъжни незабавно да се подчиняват на генералските разпореждания. Това се отнася не само за интернет, но и за всички останали средства за комуникация, включително обикновената стара телефонна връзка. Генералите не са длъжни да отчитат решенията си. Операторите са длъжни да изпълняват незабавно заповедите, без да питат защо и на какво основание. За това вече не е нужно никакво обсъждане или решение на правителството.

В канала ми, наред с двете снимки на криптофталмия, има и кадри от гласуване в Държавната дума — също исторически кадри — как депутатите гласуват за предоставяне на ФСБ на абсолютно право да изключва всякаква връзка в страната по собствено усмотрение. Това е толкова ясно указание за подготвяна вечна война, за смърт и хаос като цел. Защо никой не го вижда? Нали е очевидно, че Упирът окончателно е влязъл във вкуса на кръвта. Както се оказва, един милион убити за него е просто лека закуска.

Между другото, потвърждение за това, че Руската православна църква навсякъде — във всички бивши републики на СССР — е, да го кажем така, еднородно явление и убежище на агентура, виждаме и в Молдова, където има големи проблеми с неутрализирането на тази църква. Изпълзя и онзи смешен Додон — кремълска марионетка с откъснати конци, затова движенията и речите му са комични. Тази кремълска марионетка се опитва да спаси молдовския филиал на РПЦ. Трябва да се каже, че най-вероятно начинът за борба с този агентурен филиал е неправилен. Властите на Молдова повтарят грешката на украинците, които проточиха процеса.

Ясно е, че войната и тържеството на руския фашизъм доказаха токсичността на тази църква и необходимостта от задушаване на московските филиали. Но нито властите на Украйна, нито на Молдова използваха грамотна тактика.

 Да, те правят нещо, но да се руши църква от позициите на политика, наука, здрав разум или атеизъм е напълно безсмислено. Вярващите са вярващи именно защото не са способни да приемат доводите на разума, а да им се предявяват такива доводи е напълно безполезно. Ако бяха способни, нямаше да са вярващи.

Църква или дори отделна конфесия може да се разрушава, ръководейки се единствено от понятията на самите вярващи. Да, за нас тези понятия са смешни, но ако се търси резултат, вероятно трябва да се преодолее отвращението — и интелектуалното отвращение — и да се използват техните понятия.

Първо трябва да се разцепи и компрометира църквата, а после вече да се довършва по части с чука на атеизма. Много силен аргумент, разбираем за вярващите, е „безблагодатността“ на църквата — тя трябва да бъде доказана. За това има всички основания, защото виждаме, че тази църква не е способна да осигури нищо друго освен беда и нещастия.

 И тази безкрайна поредица от нещастия, в които е хвърлена Русия — а всички разбират, че най-голямата беда още предстои — за вярващите е указание за незаконността на тази църква, за лишеността ѝ от Томос, тоест за нарушаването на правилата на вселенските събори, които поставят в основата си йерархичността не само на духовенството, но и на църквите. Това дава своя плод — проклятие, безблагодатност, неработещи треби и тайнства. Това на вярващите им е ясно.

Между другото, има и много смешна история. В момента РПЦ силно се е възбудила заради ръста на цените на краставиците. Руската православна църква е готова направо да въведе в църковния обиход молитва за поевтиняване на краставиците, защото този пъпчив зеленчук, рязко поскъпнал и станал недостъпен, престана да се доставя в манастири, скитове, обители и сестринства. Това напълно дестабилизира молитвения живот на послушничките и игуменките, свикнали с редовния приток на този игрив зеленчук. Сега лишените от него монахини безмерно страдат, с вопли тичат из обителите си и пишат жалби до синода.

Публиката беше шокирана и от това, че кадети с автомати и ръчни картечници избраха за площадка за демонстрация на своя „патриотизъм“ и готовност да стрелят — църквата, направо срещу царските двери, срещу олтара. Те хищно се прицелваха в иконите. Вероятно са напомнили на Иисус, че във всеки момент може да бъде обявен за агент: редовно му палят свещи и холандци, и испанци. В Русия, както знаете, този древен еврейски равин по някаква загадъчна причина се счита за руски бог. И участието му в делата на Ватикана може лесно да бъде тълкувано като държавна измяна. Вероятно с надеждата, че другарят Христос ще се вразуми и ще скъса престъпните си връзки с враговете на Русия, курсантите щракаха в упор затворите на автоматите си пред иконите и намекваха на иконостаса за възможно прилагане на „болезнени прийоми“. Това се е случило в църквата „Св. Петър и Павел“ в Обухово. Реакцията на Иисус засега е неизвестна.

Напомням — това са, да кажем така, основните и най-важни неща, които трябва да се знаят. Напомням и за възможността и необходимостта от поръчка на книгата „Произходът на гениалността и фашизма“ с посвещение или просто с автограф. Линкът за поръчка ще видите по-долу.

Слава на Украйна, щит на Европа, воин на Европа. Повече от това — към днешна дата единственият воин на Европа. Това е най-висше звание. Никому не би хрумнало, че картите на световната история ще легнат толкова причудливо, че именно Украйна ще се окаже едва ли не главната страна на Европа — поне нейният щит и защитник.

Живей, Беларус.

Между другото, погледнете и в YouTube, и в моя Telegram-канал — по линка лесно ще намерите. Имах с беларуското отделение, ако не се лъжа — да, с Радио „Свобода“ — много честен, пределно твърд разговор, който не се хареса особено на самите „свободовци“, защото цялото това сюсюкане, полудуми и деликатничене вече е време да се оставят настрана и нещата да се назовават с истинските им имена, ако изобщо имаме някакви планове и желание някога да видим този свят освободен и от Лукашенковци, и от Путини.

Напомням и за необходимостта да се помага на семействата на политическите затворници — на онези отчаяни и смели хора, които не се примириха, не се преклониха и намериха сили и кураж да се надигнат срещу диктатурата.

Това е всичко за днес. Прегръщам ви и се сбогувам до вдругиден.

#Александър Невзоров #Путин