„По информация от военните действия, които се водят на руско-украинския фронт и по резултатите, които се наблюдават, оставаме с впечатление, че истинското състояние на съветското въоръжение не е това, което реално самите руснаци биха искали да бъде и това се доказва в много от техните случаи: за точността на балистичните ракети, за точността на авиацията, за недостига на летци, който в последно време е явен.“, казва полк. Вилис Цуров в разговор с Кънчо Кожухаров в днешното предаване "Видимо и невидимо: Изопачената история". Полк. Вилис Цуров е председател на УС на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“.
„Техните нови самолети, които се смятаха за нещо авангардно в технологиите, не можаха да се докажат в тази война, а основно наблюдаваме как използва старите самолети, някои от тях ги има още в България. При техния реекспорт и експорт на техника напоследък се наблюдава едно изключително забавяне, тъй като производителните мощности на Русия едва ли биха могли да компенсират загубите не само във войната в Украйна, но и в световен мащаб. Дори много от по-старите технологиите започват да ги изнасят като ноу-хау в Индия и на други места, тъй като нямат възможност да ги произведат.“, казва гостът.
Гостът си припомня за „Щит-82“, считано за най-голямото стратегическо учение на Варшавския договор. В България учението се е провело на три места - Шабла, Ново село и Шумен и е траело около ден и половина. В Шабла са представени кораби на въздушни възглавници, за които се твърдяло, че нямат аналог в НАТО, като корабите демонстрират как пехотинците слизат на брега. В крайна сметка се е оказало, че не е рентабилно и не се използва.
Полк. Цуров споделя също, че по време на военното учение през далечната 1982 г. са използвани картечно-артилерийски батальони (КАБ). Това са вкопани и бетонирани танкове от Втората световна война и картечни гнезда. „Това, което ми правеше впечатление и се използва и сега в Украйна, тези КАБ-ове бяха въоръжени с разнотипни въоръжения, разнотипни калибри и по картата бяха много добре разположени, но като обслужване и логистика бяха почти празни, тъй като много от тия боеприпаси липсваха.“
„Наблюдаваме, че руската армия контролно изстрелва ракети, причинява геноцид сред местното население, като приема всякакви обекти където има жива сила – цивилни, деца, жени, без да се съобразява с целите. Това е резултат от тяхната стратегия за психологическата война, която се изучава в техните академия.“
Гостът споделя, че когато е разговарял с бивш колега, който след уволнението си е работил в организацията за контрол на химическото оръжие в русия, той му е споделил, че има два района в Сибир, където се съхранява ядрено оръжие. По време на инспекция той и неговите колеги са допуснати само до едното от съоръженията. „Когато се опитахме да влезем във вътрешната ограда, ние бяхме допуснати до вратата. Вратата, според мен, не беше отваряна поне от година и нещо, а пътеката, която водеше към силозите беше обрасла не с храсти, а с малки дръвчета. Това ме води на мисълта, че тези съоръжени не се поддържат, както е необходимо и както са указанията, и са отдавна занемарени меко казано. За това говори и фактът, че когато руските войски нападнаха от Беларус Украйна и стигнаха до Чернобил, първата им работа беше да „евакуират“, т.е. да пленят и изпратят в Москва 180 ядрени специалисти. Най-вероятно във връзка с проверки на подобни съоръжения.“
Полк. Цуров е категоричен, че не голямата армия прави силата и способностите, а малките модерни, гъвкави и добре оборудвани армии.
Целият разговор на Кънчо Кожухаров и полк. Вилис Цуров можете да гледате във видеото: