Георги Пашкулев

Този петък президентката на Северна Македония Гордана Давкова ще посети София, за да гледа представлението "Набуко" на македонската опера и балет, заедно с българския президент Румен Радев. Посещението е представено от самата Давкова като форма на културна дипломация, след като през месец май тя присъства на представлението „Валкирия“ на българската опера в Скопие. Давкова ще бъде придружена от министъра на културата Зоран Лютков и министъра на външните работи Тимчо Муцунски. Делегацията пристига в София в период, когато международният натиск върху Северна Македония се засилва, поради липсата на реформи, пандемична корупцията и нарастващо зловредно влияние от Сърбия и Русия.

Решението на Давкова да посети София в началото на мандата от една страна е похвално. От друга страна, не става ясно дали визитата на Давкова е израз на културната дипломация, както тя твърди, или е поредният опит на правителството в Скопие да хвърли прах в очите на международните партньори, че желае подобряване на отношенията със София и членство в ЕС. Фактите говорят, че по-вероятен е вторият сценарий, тъй като посещението не е официално, а частно. Няма данни президентката Давкова да е поканена от Румен Радев на официална визита. По-скоро тя се е самопоканила в България под претекст да гледа опера, за да може да имитира желание за развиделяване на отношенията с България. За пред ЕС посещението ще бъде представено като израз на добросъседство и желание за диалог, а за пред медиите в Северна Македония Давкова ще бъде представена като защитник на националната чест и достойнство от „българския диктат“.

Посещението на Давкова е и ловък опит и да се отклони вниманието на международната общност от бруталната политическа чистка, която тече по всички нива на администрацията в Северна Македония. Посещението в София ще даде възможност на Давкова

да се представи като международник и миротворец,

вместо да дава обяснения за липсата на каквито и да било реформи в сферата на върховенството на правото, образованието и борбата с пандемичната корупция в страната.

Подобна тактика на отклоняване на вниманието е добре позната в Скопие, като по най-циничен начин тя беше демонстрирана през 2023г. от предишния външен министър Буяр Османи. Той посети болницата, където се лекуваше българският активист Християн Пендиков, след като му беше нанесен побой за това, че е българин в Охрид. Посещението на Османи в София беше представено пред международните партньори като израз на съпричастност и добросъседство, но по никакъв начин не доведе до намаляване на езика на омразата срещу българите в Северна Македония. Нещо повече, вътрешният министър тогава Оливер Спасовски каза, че Пендиков говори „пълни глупости“ в разказите си за положението на македонските българи в РСМ.

По сведения на западни дипломати, Северна Македония изпада във все по-дълбока международна изолация. Това се случва както благодарение на действията на президентката Давкова, така и на националистическото правителство на ВМРО-ДПМНЕ, водено от Християн Мицкоски. Страната влоши рязко отношенията си с България и Гърция, за сметка на все по-видимото сближаване със Сърбия и Русия. След 33 години независимост, страната за първи път избра за вицепремиер сърбина Иван Стоилкович, който демонстрира близки връзки Вучич и величае Путин. Стоилкович нарече клането в Сребреница през 1995г. „некрофилски Дисниленд“.

По време на церемонията по заклеване, президентката Давкова нарече страната си „Македония“, а не с конституционното й име Северна Македония. Това вбеси Гърция, а в отговор Давкова, изложи аргументи, че това е нейно човешко право да нарича страната си както пожелае. За да оправдае гафа си, Давкова реши да предложи между Северна Македония и Гърция да се провежда културна дипломация, подобно на предложението към България. На фона на публичното незачитане на международен договор от президента на страната, очевидно идеята на Давкова за момента не се разглежда положително от гръцкия премиер Мицотакис.

Воденото от Християн Мицкоски правителство подкрепя Давкова в нейните провокации и работи активно за пълното спиране на преговорния процес за членство на Северна Македония в ЕС. За целта, Мицкоски представя одобрената преговорна рамка от 27-те държави в ЕС, като „български диктат“, а сключеният договор за добросъседство с България – „унижение на македонската чест и достойнство“. Мицкоски категорично отказва да изпълни преговорната рамка в частта за вписването на българите в Конституцията наред с останалите народи в страната. В крайните си изказвания той дори стигна до

отричане на съществуването на българите в Северна Македония,

като силно намали тяхната бройка на „няколко стотин души“. Обект на антибългарската кампания на правителството в Скопие стана и европейският Коридор 8, свързващ България, Северна Македония и Албания, подкрепен от ЕС. Коридорът, който е част и от плановете на НАТО за военна мобилност е публично обругаван като корупционен, както от Мицкоски, така и от ресорния вицепремиер Александър Николовски.

За да се прикрие пълния блокаж на преговорите с ЕС, Мицкоски и неговия външен министър Тимчо Муцински тиражират идеята, че България и ЕС са виновни за спиране на процеса на интеграция на Западните Балкани, както и за нарастващото влияние на Сърбия и Русия в региона. Според Мицкоски, за да се рестартира процесът на интеграция, България трябва да се съгласи вписването на българите в конституцията да стане с отложено действие след влизането на страната в ЕС. За подсилване на ефекта, външният министър Муцунски твърди, че „велики сили в Европа“ подкрепят това предложение, без да назовава имена. В пропагандната кампания бива замесен и Европейският съд по правата на човека в Страсбург, за който Мицкоски твърди, че е издал „14 присъди“ срещу България за проблеми с македонско малцинство в страната. Това твърдение беше публично опровергано и обявено за фалшива новина. Съдът в Страсбург издава решения, а не присъди, а справка в Съвета на Европа показва, че България е под наблюдение за изпълнението на шест решения. Нито едно от тези решения не говори за признаване на македонско малцинство в България, а за нарушено право на сдружаване на български граждани. Северна Македония не е страна по тези дела, а претенциите за малцинство от Мицкоски директно нарушават чл. 11, т. 5 от Договора за добросъседство и подкопават доверието в Съвета на Европа.

Целта на Мицскоски е ясна, абсурдните предложения на Скопие да бъдат отхвърлени, а призивът на България за изпълнение на вече поетите международни ангажименти да се представи като „нови условия“ за членство на Северна Македония в ЕС. Тактиката на Скопие е да намери подходящ начин, по който да лепне стигмата на ветото върху България и да излезе от международната изолация. За целта медиите в Северна Македония постоянно тиражират лъжите, че България не признава македонската идентичност и език, въпреки че България първа призна Република Македония през 1992г., а по отношение на езика има подписан договор от 2017г. с ясна формулировка. Мицкоски упорито не коментира и фактите, че България спаси Македония от банкрут по време на гръцкото ембарго през 1994г., както и даде огромна помощ за косовските бежанци в страната по време на войната в Косово през 1999г.

При наличието на този контекст, посещението на президентката Давкова в София, за да гледа опера, изглежда като поредния опит да се хвърли прах в очите на България и международната общност, който да прикрие антиевропейските политики на правителството в страната. | БГНЕС