„Според мен от Търновската конституция може да се почерпи принципа за върховенство на закона, баланси между властите, макар че тя има семпла структура - 22 глави и 169 члена. Аз като изследовател откривам по-добри баланси между различните власти. А в действащата ни Конституция и европейски план са заложени доста капани в действащите закони. Затова е необходима нова конституционна уредба – един рестарт“, коментира проф. Кьосев.
„Характерно за Търновската конституция е изключително модерна за времето си. Чрез нея се прави цивилизационен скок в държавното устройство на българската държава. Това е огромно постижение на нашите политици в този период“, обясни той.
И допълни: Прави се фин баланс между отделните власти – монарха, НС, МС и разбира се, съдебна власт – като форма на управление на една наследствена конституционна монархия и монархът се разпростира във всички сфери на управлението. Останалите власти асистират, като помощен инструмент на волята му.
„Търновската конституция залага една доминация на монарха и това осигурява централизиране на силна държавна власт. А днес има разпарчатосване, фрагментация, и с тези постоянни борби и противопоставяния се губи този център – баланса, една фигури, около която да се обединяват отделните власти, което го имаме в президентските републики“, коментира преподавателят в СУ.