Снежана Бесарабова

Любителите на природата в Европа не се отчайват когато решават да възстановят изчезнал вид птица или животно в някой край на континента. Те се организират, обменят знания, опит и специалисти между страните, докато с общи усилия не постигнат завръщането на дадения представител от дивия свят. Това е вследствие на осъзнаването им, че природата е цялостна, тя преминава през граници и държави, независимо дали са в НАТО или Шенген. Защитата на някое животно, птица или растение само в една страна е недостатъчно, за да се постигне резултат, от ключово значение е и съседите да се включат в общите усилия. В този смисъл и политиците има какво да вземат от стратегията на природозащитниците.  За тях не важи Марксовата максима „Пролетарии от вси страни, обединявайте се!“, но пък следват формулата „Учени и гении от всички страни, обединявайте се!“.

В резултат на усилията на радетелите за природата у нас и чужбина бе възстановена колонията от къдроглави пеликани в Сребърна, черният лешояд (картал) отново заживя в България, а вече има повод за нова радост. Това бе загнездването на сивия жерав в Драгоманското блато край София - единственият случай засега в Югоизточна Европа! Заслуга за завръщането и размножаването на тази елегантни птици-символи имат защитниците на крилатите и другите диви обитатели от Сдружение за дива природа „Балкани“ и природозащитната организация WWF-България. Забележително постижение, тъй като у нас сивият жерав не се е заселвал от 66 години насам, а на Драгоманското блато дори е отсъствал 116 години! Така на 11 юни 2023 г. бе заснето и доказано първото негово малко. Такъв успех може да бъде постигнат с труд, постоянство, любов към живия свят и съзнание за всемирната екологична отговорност на специалисти и любители на птиците от България и много други страни.

Четвърт век старания бяха необходими на орнитолозите и другите служители от СДП „Балкани“ да върнат естествените условия за живот на птиците в Драгоманското блато. Включването на WWF-България през последните няколко години удвоява усилията им да защитят крилатите водни обитатели в съвместната им работа по проекта WaterLANDS, финансиран по програмата на ЕС „Хоризонт 2020“. По този проект специалисти натуралисти от различни краища на континента се трудят на терен да възстановят екоравновесието и дивите обитатели в шест влажни зони в цяла Европа, една от които е Драгоманското блато. Общо 32 организации от 15 държави на континента си помагат взаимно в опита и усилията по възвръщане на естествения живот в 15 водоема.

Председателят на Сдружение за дивата природа „Балкани“ Петко Цветков разкри за Фактор как до края на 80-те години на миналия век Драгоманското блато е пресушавано, а водата му е била използвана за поливане на земеделски култури. Чак когато в средата на 90-те години на 20-и век помпената станция е спряна заради нерентабилност, водата и животът в блатото наново започват да се събуждат. Тогава защитниците на водоема получават средства от международни организации като EuroNatur и EECONET Action Fund, за да купят земи там. Започват дейности по създаване на условия за възстановяване на популациите от блатни птици и изграждане на туристическа инфраструктура.

Така блатото става популярно не само в Драгоман (където дори оженилите се млади двойки не пропускат да се снимат), но и в столицата, и в чужбина. Пристигат групи от деца и други посетители, местните ловци се отказват да ловуват в района. Група орнитолози, начело с доц. Петър Шурулинков, следи живота на птиците и дава съвети как да продължи стратегията по привличането им. Те забелязват, че през последните няколко години сивите жерави започват да се спират по за дълго във водоема, а на 11 юни 2023 г. намират и документират първото излюпено малко в Драгоманското блато. Така е доказано, че за първи път от толкова десетилетия сивите жерави отново се размножават у нас.

Още преди това да се случи подобреното видово разнообразие позволява водоемът да бъде включен в мрежата „Натура 2000“ за опазване на природните местообитания и птиците, а през 2011 г Драгоманското блато е обявено за влажна зона и карстов комплекс от световно значение съгласно Рамсарската конвенция. Защитниците на дивия свят от СДП „Балкани“ и WWF-България с помощта на община Драгоман изпълняват преки дейности за възстановяване и поддържане на наколната пътека на блатото. Помага и Община Сливница, например в окосяването на част от тръстиката и другата водна растителност за нужните на птиците. Създават се и т.нар. буферни зони - пояси от дървета, които да намалят постъпването на пестициди и дпуги химикали от земеделските земи в блатото. За съжаление все още са значителни пречките пред изграждането на пречиствателна станция в Драгоман, и така отпадните води от града продължават да се вливат във влажната зона.

На фона обаче на възвръщането на отделни редки птици и животни, за които се застъпват природолюбители от различни страни на континента, много други видове страдат. За съжаление, у нас, както и навсякъде в Европа специалистите алармират за намаляване на разнообразието и числеността например при някои врабчови птици, както и животни. Причината е в интензивната употреба на пестициди и други химикали масово в земеделието. Намалява разпространението дори и на популярни птици като гургулицата, която освен това е обект и на лов. Тъй като природозащитниците на планетата няма да стигнат за възстановяването на всеки вид поотделно, наш общ път е да открием подходите за просперитет, без да ощетяваме природата.

Наколната пътека в Драгоманското блато, снимка: СДП "Балкани"