17 Февруари, 2025

Сивият жерав отново гнезди в България, след като десетилетия отсъстваше от Югоизточна Европа

Сивият жерав отново гнезди в България, след като десетилетия отсъстваше от Югоизточна Европа

Сив жерав с малкото си в района на Драгоманското блато, снимка: СДП Балкани - Симеон Гигов

32 организации от 15 държави си помагат взаимно

Снежана Бесарабова

Любителите на природата в Европа не се отчайват когато решават да възстановят изчезнал вид птица или животно в някой край на континента. Те се организират, обменят знания, опит и специалисти между страните, докато с общи усилия не постигнат завръщането на дадения представител от дивия свят. Това е вследствие на осъзнаването им, че природата е цялостна, тя преминава през граници и държави, независимо дали са в НАТО или Шенген. Защитата на някое животно, птица или растение само в една страна е недостатъчно, за да се постигне резултат, от ключово значение е и съседите да се включат в общите усилия. В този смисъл и политиците има какво да вземат от стратегията на природозащитниците.  За тях не важи Марксовата максима „Пролетарии от вси страни, обединявайте се!“, но пък следват формулата „Учени и гении от всички страни, обединявайте се!“.

В резултат на усилията на радетелите за природата у нас и чужбина бе възстановена колонията от къдроглави пеликани в Сребърна, черният лешояд (картал) отново заживя в България, а вече има повод за нова радост. Това бе загнездването на сивия жерав в Драгоманското блато край София - единственият случай засега в Югоизточна Европа! Заслуга за завръщането и размножаването на тази елегантни птици-символи имат защитниците на крилатите и другите диви обитатели от Сдружение за дива природа „Балкани“ и природозащитната организация WWF-България. Забележително постижение, тъй като у нас сивият жерав не се е заселвал от 66 години насам, а на Драгоманското блато дори е отсъствал 116 години! Така на 11 юни 2023 г. бе заснето и доказано първото негово малко. Такъв успех може да бъде постигнат с труд, постоянство, любов към живия свят и съзнание за всемирната екологична отговорност на специалисти и любители на птиците от България и много други страни.

Четвърт век старания бяха необходими на орнитолозите и другите служители от СДП „Балкани“ да върнат естествените условия за живот на птиците в Драгоманското блато. Включването на WWF-България през последните няколко години удвоява усилията им да защитят крилатите водни обитатели в съвместната им работа по проекта WaterLANDS, финансиран по програмата на ЕС „Хоризонт 2020“. По този проект специалисти натуралисти от различни краища на континента се трудят на терен да възстановят екоравновесието и дивите обитатели в шест влажни зони в цяла Европа, една от които е Драгоманското блато. Общо 32 организации от 15 държави на континента си помагат взаимно в опита и усилията по възвръщане на естествения живот в 15 водоема.

Председателят на Сдружение за дивата природа „Балкани“ Петко Цветков разкри за Фактор как до края на 80-те години на миналия век Драгоманското блато е пресушавано, а водата му е била използвана за поливане на земеделски култури. Чак когато в средата на 90-те години на 20-и век помпената станция е спряна заради нерентабилност, водата и животът в блатото наново започват да се събуждат. Тогава защитниците на водоема получават средства от международни организации като EuroNatur и EECONET Action Fund, за да купят земи там. Започват дейности по създаване на условия за възстановяване на популациите от блатни птици и изграждане на туристическа инфраструктура.

Така блатото става популярно не само в Драгоман (където дори оженилите се млади двойки не пропускат да се снимат), но и в столицата, и в чужбина. Пристигат групи от деца и други посетители, местните ловци се отказват да ловуват в района. Група орнитолози, начело с доц. Петър Шурулинков, следи живота на птиците и дава съвети как да продължи стратегията по привличането им. Те забелязват, че през последните няколко години сивите жерави започват да се спират по за дълго във водоема, а на 11 юни 2023 г. намират и документират първото излюпено малко в Драгоманското блато. Така е доказано, че за първи път от толкова десетилетия сивите жерави отново се размножават у нас.

Още преди това да се случи подобреното видово разнообразие позволява водоемът да бъде включен в мрежата „Натура 2000“ за опазване на природните местообитания и птиците, а през 2011 г Драгоманското блато е обявено за влажна зона и карстов комплекс от световно значение съгласно Рамсарската конвенция. Защитниците на дивия свят от СДП „Балкани“ и WWF-България с помощта на община Драгоман изпълняват преки дейности за възстановяване и поддържане на наколната пътека на блатото. Помага и Община Сливница, например в окосяването на част от тръстиката и другата водна растителност за нужните на птиците. Създават се и т.нар. буферни зони - пояси от дървета, които да намалят постъпването на пестициди и дпуги химикали от земеделските земи в блатото. За съжаление все още са значителни пречките пред изграждането на пречиствателна станция в Драгоман, и така отпадните води от града продължават да се вливат във влажната зона.

На фона обаче на възвръщането на отделни редки птици и животни, за които се застъпват природолюбители от различни страни на континента, много други видове страдат. За съжаление, у нас, както и навсякъде в Европа специалистите алармират за намаляване на разнообразието и числеността например при някои врабчови птици, както и животни. Причината е в интензивната употреба на пестициди и други химикали масово в земеделието. Намалява разпространението дори и на популярни птици като гургулицата, която освен това е обект и на лов. Тъй като природозащитниците на планетата няма да стигнат за възстановяването на всеки вид поотделно, наш общ път е да открием подходите за просперитет, без да ощетяваме природата.

Dragomansko_blato.jpg

Наколната пътека в Драгоманското блато, снимка: СДП "Балкани" 

Сподели:
 Живков побъркал Държавна сигурност с разнопосочни нареждания за преименуването на българомохамеданите

Живков побъркал Държавна сигурност с разнопосочни нареждания за преименуването на българомохамеданите

Документът от 28 май 1965 г. и е на ДС подробно са описани различните нормативи разпоредби, които тогавашното правителство под ръководството на премиера Тодор Живков е дало в началото на същата година за извършване на подмяната на паспортите на тези хора

Етнографският музей школува децата как да си оплетат мартеници

Етнографският музей школува децата как да си оплетат мартеници

Детската работилница е под мотото "На́ на тебе мартеница, дай на мене здраве“, тя е на всеки кръгъл час

500 кг боклук изхвърля средно българинът за година

500 кг боклук изхвърля средно българинът за година

Пластмасата е най-големият „донор“ за боклук, добрата новина е, че има намаление с 4.41% на пластмасовите опаковки в кофите за смет през 2023 година