„Амбицията за посредничество би била идеален параван, маскиращ моралното безгръбначие на държавата и оправдаващ духовния и политически колаборационизъм с агресора. България е Запад, в който явно и категорично я интегрирахме — кога по-бързо, кога по-бавно — от 1989 насам! Европейският Съюз сме ние, а не те! И оценката за диктатора — бил той Ленин, Сталин, Хитлер, Милошевич или Путин — от която следващите поколения да не се срамуват е “масов убиец и военнопрестъпник” и тази оценка е несъвместима с амбицията за посредничество между него и жертвата му.
Затова бих предложил вместо да се правим на Турция, Израел или Беларус — и трите имат индивидуален мотив да посредничат, какъвто България няма! — две конструктивни, достойни и достатъчно мащабни идеи, които категорично да върнат колебливата ни държава в картата на Запада, но не само на географския, а на моралния Запад.
Първо:
България да покани президента Зеленски да установи у нас очакваното задгранично правителство след възможната руска окупация на Киев. Така както задграничното френско правителство на генерал Де Гол беше в Лондон.
Второ:
България отсега да предложи домакинство на очаквания Нюрнбергски Процес срещу В.В. Путин — защото за подобни престъпления дори държавни глави нямат международен имунитет!
Дори и да не се реализират тези две предложения, те ще дадат урок по морал на сегашните и повод за гордост на следващите поколения на България и Европа.
А успоредно с това, нека държавата ни предложи и в ЕС, и в NATO Украйна да получи уникалния статут на non-voting member (не-гласуващ член), изработен през 1992 от Atlantic Treaty Association специално за Atlantic Club of Bulgaria.“