Теодора Димова: Комунистическият манталитет не си е отишъл, скрит е дълбоко в нас, а проявите му са чудовищни

Червените лакеи в България нямаше да посрещнат агресора както Украйна, а с хляб и сол

Теодора Димова и Едвин Сугарев

Теодора Димова и Едвин Сугарев

"На 24-и февруари светът се промени завинаги. Това е датата, която трябва да запомним, за да не се повтарят никога мрачните събития в Украйна". Това изтъква поетът и публицист Едвин Сугарев в новия си подкаст в сайта svobodata.com.

Събеседници в подкаста ще бъдат български писатели от различни поколения като Владо Левчев, Здравка Евтимова и др. Те ще имат възможност да споделят своите позиции и морални оценки за случващото се. В поредицата заедно търсим визии за причините за войната. За свързаните с нея геополитически процеси. За вината за нейното започване и отговорността на тези, които остават морално безразлични. За извършените военни престъпления и факторите, които позволяват тяхното извършване, както и за различния свят, който ще обитаваме след нейния край, акцентира Едвин Сугарев.

Първият гост на Сугарев е писателката Теодора Димова, автор на едни от най-разтърсващите романи в съвременната българска литература. Тя коментира войната в Украйна и тлеещото деветосептемврийско самосъзнание, което все още не можем да изкореним в голяма част от българския народ.

"От една година сме в духовен потрес. Ние не вярвахме, че това може да се случи. Нашите поколения, като че ли бяха пощадени да не са в близост до войната. Когато избухна, не можехме да повярваме, че се случва. Въпреки че е изминала една година, не можем да повярваме докрай. Има значение как се отнасяш към трагедията и към нещастието на другите, към огромното бедствие и зло, които ги сполетяха. Милосърдието, което се отключи в нашия народ, може да доведе и до духовно пречистване, което ни е толкова необходимо. Трябва да говорим високо, защото в такива дни на бедствие хората се чувстват объркани. За съжаление, виждаме как голяма част от населението ни оправдава войната и е на страната на агресора, или пък е безразлична към нея. Заради тези хора трябва да сме безкомпромисни в говоренето си", коментира Димова. 

"Като че ли, не можем да повярваме, че все още има хора, които твърдят как Украйна е виновна за поведението на агресора", каза още Димова. Сугарев допълва, че трябва да повярваме, тъй като подобни неща са се случвали с нас преди 78 години: "Трябва да сме много чувствителни към онова, което се случва, но явно за някои хора не важи". 

"Да, нямало е кръвопролития и лакеите на червената власт са се предали и са направили Деветосептемрийския преврат. В жилите си и в кръвната си носим памет за това, което се е случило тогава - масови убийства, терор, безследно изчезнали, Народен съд, бедност, изолация, недопускане да се пътува в чужбина, страх и лагери. Ние знаем за тези неща и какво е агресия. Ако Украйна се беше предала за 6 дена, както смятаха, че ще постъпи или ги беше посрещнала така, както ние щяхме - с хляб и сол, се връщахме към дните на Деветосептемврийския преврат", категорична е Теодора Димова. В момента тя пише нов роман, който е продължение на "Поразените". Писателката е категорична, че деветосептемврийският манталитет не си е отишъл през последните 30 години, а се е скрил дълбоко в нас: "От време на време се появява и проявите му са чудовищни. Това зло продължава да действа. То само си е сменило дрескода, но в същността си е останало едно и също. Последиците са не по-малко тежки отколкото тогава, от деня след 9-и септември 1944 г. Тези травми влачат след себе си един много отровен шлейф, който продължава да ни трови".

"Говорих с украинци, които също не са вярвали, че Русия може да ги нападне. Имах обаче предчувствие, че Украйна няма да се предаде. Сигурна съм, че хора, които не са преживели социализма, не могат докрай да проумеят какво означава той. Не могат да разберат какво означава тоталитарният ботуш. Те го разбират, но някак теоретично. Може би ние сме виновни за това, че не успяваме да го разкажем докрай", казва още Димова. 

Чуйте цялото интервю с Теодора Димова