Превъоръжаването на армията е основен приоритет. Не бива такива важни политики да бъдат неглижирани, независимо от кризисната ситуация в други области, смята бившият военен министър и директор „Отбранителна политика” в Атлантическия съвет Велизар Шаламанов.
Пред БНР той заяви, че трябва да се преодолеят заблудите по отношение на въздушния ни суверенитет и на използването на многонационални сили като част от отбранителното планиране в НАТО.
„Да се изчистят такъв тип пропагандни клишета като: нашият въздушен суверенитет зависи от това да имаме договор с РСК „МиГ“, не може да допуснем на българска територия да има въоръжени сили, които не са под българско командване. Всички тези неща са много ясни в плана за отбрана, който се разработва в НАТО и трябва да бъдат обяснени на разбираем език от хората, които са лидери в тази област.“
Шаламанов изтъкна, че руско военно пресичане на границата с Украйна под каквато и да е форма (например заради признаването на Донецката и Луганската република) ще задейства санкции срещу Москва.
„Ние не можем да продължим да разчитаме ва руския военно-промишлен комплекс за поддържане на възпиращия потенциал срещу Русия на Българската армия като част от НАТО. България е най-уязвима в икономически план сред всички страни в Източна Европа и в същото време работи по самоизолация в чисто отбранителните приготовления, а това трябва да бъде преодоляно“, коментира Шаламанов.
„Числеността на армията продължава да е 37 000, но непопълнена. Техниката е стара и зависимостта от Русия се увеличава, вместо да намалява. не се използват механизмите на многонационални сили, които в рамките на отбранителното планиране на НАТО позволяват да се компенсират тези недостатъци и финансовият ресурс да се насочи към решителна модернизация“, коментира Шаламанов.
По думите му в коалиционното споразумение има ясно записани приоритети – още през първата половина на тази година в парламента да се внесе всеобхатна програма за превъоръжаване, подкрепена с инвестиционен механизъм за многогодишно финансиране.
„Това, че коалиционното споразумение вече втори месец не се спазва в частта му за месечни консултации и конкретизиране на тези политики, всъщност е риск.“