Полк. Диман Георгиев
Прочетох днес във фейсбук страницата на българския посланик във Вашингтон Георги Панайотов за неговите несгоди и възмущение от “германската пунктуалност” и се сетих, че същия беше военен министър в едно от служебните правителства на Радев. Припомних си как
неговата “пунктуалност” доведе до смъртта на български офицер
Стана ми разбира се мъчно за страданията на неговия син, но се сетих за едно детенце, което след месец ще направи годинка и което никога няма да види своя баща. Сетих се и как настървено, по заповед на президента Радев, търсеше “виновни” за това, че американски войници (наши съюзници) по погрешка влязоха в цивилен обект. Толкова настървено “пунктуален” беше в изпълнението на тази заповед, така мотивира тогавашния директор на служба “Военна полиция”, че наказа военнослужещ, който си е изпълнил перфектно служебните задължения и който няма никакво отношение към самото учение.
“Пунктуалният” тогава военен министър Панайотов не отмени заповедта за наказание, след като получи доклад от Инспектората, в който става ясно, че военнослужещият няма абсолютно никаква вина за инцидента. “Пунктуалният” ни военен министър не отговори на нито една от моите докладни записки, с които го уведомявам за безобразието, което се върши. Със сигурност “Луфтханза” ще дадат отговори, ако ги поиска. Германците имат друг вид “пунктуалност”. Но и със сигурност вината за това
да бъдем смятани за руска губерния
е ваша господин посланик. Ваша и на хората като вас, за които интересите на Русия и удовлетворяването на желанията на зомбирания от вас про-руски електорат са върховен приоритет. Пожелавам ви весело посрещане на Новата година. Разчувствахте ме с вашия пост! Надявам се да видя отговора на Луфтханза. Ще следя профила ви.