Москва бързо губи влиянието си на Балканите, но няма намерение да се откаже лесно.
Засилването на енергийната зависимост на региона от нейните източници, настояването за по-голяма роля в решаването на косовския въпрос, дори и засилването на проруските неформални групи в Сърбия и Република Сръбска, са някои от стъпките, които Русия може да предприеме, за да задържи влиянието си на Балканите, пише сръбският вестник "Блиц", цитиран от БТА.
Това не е толкова нереален сценарий, ако се има предвид актуалната ситуация в региона, особено през последните няколко месеца, при която САЩ повече от всички останали засилват доминиращата си роля. Разбира се, това не значи, че те не са имали влияние и преди, само че този път то е очевидно.
Към всичко това може да се добави и очевидната промяна на позицията на САЩ за решаването на косовския проблем, която не изключва дори и промяна на границите.
Сръбската общественост вижда всичко това, но също толкова добре го вижда и Русия, която постепенно губи позициите си в региона. Един от малкото козове, които са й останали, е южната сръбска област, защото, поне такова впечатление се създава, решението на косовския проблем се приближава.
Затова се появяват реакции от Москва като онези, в които нейни дипломатически представители "се карат" в социалните мрежи със своите съперници (руският и американският посланик в Сърбия), поясняват търговски споразумения (Евроазиатския търговски съюз) и даже реагират на изявления, които нямат нищо общо с тях.
Именно последното демонстрира говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, която коментира изявление на досегашния посланик на САЩ за американско-сръбското приятелство, в което Русия не бе спомената.
"Реакцията на Захарова показва, че Москва няма да отстъпи последните остатъци от своето влияние на Балканите без борба", посочва той и тълкува, че "Русия е осъзнала американското влияние на Балканите. Ясно е посланието, че Москва внимателно следи засилването на отношенията на Вашингтон и Белград", но и че "няма да гледа благосклонно на все по-голямото сближаване на Белия дом и сръбското правителство", коментира Йован Ковачич, председател на европейската Тристранна комисия.
Посочва се, че Сърбия с ентусиазъм приветства промяната в настроението на САЩ и тяхното подновено участие в мирния процес, "което включва идеята за свикване на международна конференция за Косово с участието на САЩ, ЕС, Русия, Китай и Турция, а всичко това намалява влиянието на Москва над Белград, който постоянно повтаря желанието си да стане член на ЕС".
Директорката на Центъра за евроатлантически проучвания Йелена Милич също е съгласна, че Русия няма така лесно да се откаже от влиянието си. Тя посочва, че Русия не само няма да се оттегли, а ще продължи да се ангажира не само в този регион, а и там, където е много по-динамично - "на морските търговски пътища, където се извършва най-голямото прегрупиране на силите".
Тя казва също, че засилването на отношенията с Вишеградската група, както и с България, Румъния и Гърция, е "добър отговор на нелегитимно руско влияние".
Според нея един от начините да се намали това влияние е Косово, или намирането на решение колкото може по-скоро, което ще задържи Сърбия на европейския път с помощта на САЩ.
От друга страна, в такава ситуация не би трябвало да се пренебрегват нито натискът, нито влиянието на Русия, които биха могли да придобият някаква по-различна форма.
Както казва Милич, една от възможностите е влияние в енергийния сектор на Сърбия.
"Друг начин може да бъде противопоставяне на споразумението, което Сърбия постигне с Прищина и за което фактически Белград преговаря с Вашингтон", посочва тя.
Третото нещо, казва тя, може да бъде "проникване в сектора на сигурността, но и някакви параполицейски и паравоенни сдружения", а един от начините е "противопоставяне, насъскване, дори и нелегално въоръжаване на отделни проруски организации в Сърбия и Република Сръбска".
И Милич посочва, че постъпката на Захарова е "безцеремонна намеса във вътрешните работи на Сърбия като независима и суверенна страна".
БТА