Джордж Фридман: Стратегията на САЩ в Европа

Джордж Фридман

Джордж Фридман


Един от най-важните резултати от президентската надпревара в САЩ може да бъде начинът, по който тя ще се отрази на САЩ с Европа.

Доналд Тръмп ясно заяви, че иска Европа да плаща повече от разходите на НАТО - вечна точка на спорове между САЩ и алианса. Така или иначе, същността на въпроса е в стратегическите отношения между Съединените щати и Европа, пише Джордж Фридман в коментар за "Геополитикал фючърс".

САЩ три пъти са влизали във война - или са били близо до война - с европейски сили, които са се опитвали да поемат контрола над континента. Първият случай е през 1917 г., когато Съединените щати изпращат сили във Франция, за да се борят с Германия. Намесата е предизвикана от германски подводници, които са потопили британски и френски кораби, преди да се обърнат срещу американски кораби на път за Европа. Германският опит за нападение върху корабоплаването е опит за прекъсване на снабдителната линия между Великобритания и Съединените щати.

Германските сили са отслабени по суша, така че Берлин се надяваше, че прехващането на кораби от САЩ ще навреди на британските военни усилия и на свой ред ще облекчи

Войските на кайзера. За Вашингтон това е нещо повече от въпрос на загуба на кораби. САЩ и Европа сформираха икономическото сърце на света. Докато французите и британците се бореха за живота си, американците се сражаваха, за да запазят икономическите отношения, които бяха гръбнакът на икономиката на САЩ.

Това определя стратегията на САЩ. Съединените щати бяха защитени от сухопътно нашествие - нито Канада, нито Мексико представляваха заплаха - така че единственият възможен път за инвазия беше морето. Така че в допълнение към заплахата за търговията, САЩ се притесняваха, че друга сила ще поеме контрола над Атлантическия океан и ще организира десантно нападение.

Стратегията на Вашингтон беше да разбие сухопътната мощ на Германия и да попречи на военноморските й сили да контролират Атлантическия океан. Това можеше да бъде постигнато само чрез съюз със Западна Европа по суша и море, тъй като тяхното поражение би направило САЩ уязвими за Германия.

През Втората световна война САЩ се намесват в Европа за втори път, което оставя Съединените щати в почти същата позиция. Вашингтон беше принуден да защитава Атлантическия океан и да предотврати падането на Западна Европа.

По-конкретно, САЩ се опасяваха, че Германия ще нападне и окупира Великобритания и ще поеме контрола над огромния ѝ военен флот. Това представляваше смъртна заплаха за търговията и националната сигурност на САЩ. Затова те преследваха същата стратегия, която приложиха през Първата световна война, като предоставиха огромна военноморска помощ на Лондон, за да попречат на германците да установят контрол над Атлантическия океан.

Основната разлика, разбира се, е, че САЩ се изправиха и срещу Япония в Тихия океан. За Вашингтон едновременната заплаха от Атлантическия и Тихия океан беше най-лошият сценарий. Войната в Тихия океан е морска война.

Третата интервенция се проведе по време на Студената война, като САЩ поддържаха линии през Атлантическия океан, за да снабдяват Западна Европа и силите на НАТО, ангажирани със Съветския съюз. Само че този път и двете страни разполагаха с ядрени оръжия, така че всяка гореща война щеше да бъде война по суша и въздух.

По-големият смисъл е, че тези войни са се водили в контекста на един съюз и че стратегията на САЩ е останала до голяма степен непроменена в продължение на повече от век. В съответствие с тази стратегия Вашингтон очаква да води военноморска война и да снабдява американските сили, като в същото време подкрепя активите си със съюз от сухопътни сили на ключовите сухопътни бойни полета.

В този смисъл НАТО като организация не е необходима за войната на САЩ в Европа. Но войските, които тя може да предоставя, със сигурност ще бъдат добре дошли. И не трябва да се забравя, че САЩ все още се нуждаят от търговия - а търговията с Европа е най-важна. Поддържането на отворени морски линии беше ключът към войните на САЩ в ХХ век. Това е така и сега и ще продължи да бъде така и в бъдеще. | БГНЕС