Маред Гуин Джоунс, „Евронюз“
От 6 до 9 юни около 373 милиона имащи право на глас в ЕС ще изберат 720 нови членове на Европейския парламент (ЕП).
Вотът вероятно ще бъде силно повлиян от национални проблеми, въпреки все по-видимата роля на ЕС в справянето с общи предизвикателства като сигурността, отбраната, изменението на климата, разходите за живот и миграцията.
Гласуването също така ще определи политическата температура в 27-те страни от блока в критичен за Европа момент, когато крайнодесните сили са във възход, а центристките партии са в застой в много части на континента.
В няколко държави вотът беше представен като референдум за това как управляващите партии се справят в националните правителства.
Франция: Крайнодясната сензация Бардела е на път да смаже либералите на Макрон
28-годишното протеже на Марин льо Пен, Жордан Бардела, е в центъра на кампанията във Франция. Изгряващата звезда е на път да събере около една трета от гласовете на французите и да донесе историческа победа за крайнодясната партия „Национално обединение“.
Бардела се опитва да използва кампанията си, за да подготви почвата за това, което вероятно ще бъде последният опит на Льо Пен да стане президент на предстоящия вот през 2027 г.
Това означава главоболие за президента Еманюел Макрон и неговата либерална партия "Ренесанс", която прогресивно се свива в проучванията и дори е възможно да се срине до третата позиция.
Макрон се постара да спаси партията си от унижение, като изпрати министър-председателя си да се изправи срещу Бардела в пряк дебат, докато водещият му кандидат Валери Хайер се бореше да овладее наплива на крайната десница. Планираното за навечерието на вота телевизионно интервю с Макрон в най-гледаното време е още един знак за тревогата в лагера на френския президент, че поражението на тези избори може да предвещава неговото падение.
Испания: Политическият дебат се поляризира на фона на споровете за корупцията и амнистията
Според проучване на Super Poll на Euronews социалистите на премиера Педро Санчес ще спечелят 5 места по-малко в ЕП от дясноцентристката опозиция. Това се случва по-малко от 7 месеца след като спечелилият втори мандат Санчес сключи спорно споразумение за амнистия с каталунските сепаратисти.
Дясноцентристката Народна партия (НП) се надява да се възползва от недоволството на традиционните си избиратели във връзка със закона за амнистията, както и от съдебното разследване срещу съпругата на Санчес Бегоня Гомес. НП би могла също така да привлече гласовете на центристката партия "Граждани" (Ciudadanos), която според прогнозите ще загуби всичките си 9 места.
Крайнодясната „Вокс“ е на път да постигне ограничен успех, като някои проучвания предвиждат, че друг крайнодесен играч, „Партията свърши“ (Se Acabó la Fiesta), може да влезе в ЕП за първи път.
Докато кандидатите и специалистите се стремяха да поставят в центъра на предизборните дебати широкообхватни въпроси на ЕС като извънредната ситуация с климата, сигурността и миграцията, горещите вътрешни проблеми, свързани с корупцията и върховенството на закона, продължиха да доминират в заглавията на вестниците.
Италия: Джорджия Мелони очаква големи печалби за сметка на коалиционните си партньори
В изключително тактически ход италианският премиер Джорджа Мелони е единственият лидер на ЕС, който избра да води предизборна листа. Тя се стреми да трансформира вътрешната си подкрепа в силен резултат за своята партия "Италиански братя“.
Под лозунга на кампанията "С Джорджа Италия променя Европа" „Италиански братя“ е начело в социологическите проучвания и може да си осигури впечатляващите 23 места.
Но този скок е за сметка на партньорите на Мелони в италианския кабинет. Крайнодясната партия "Лига" на Матео Салвини се очертава да бъде най-големият губещ в Италия. След като завърши на първо място на последните европейски избори през 2019 г., този път партията на Салвини може да се окаже четвърта или дори пета.
Резултатът би могъл не само да затвърди вътрешната власт на Мелони, но и да я превърне в кралска особа в Брюксел. Тя е ухажвана от отиващата си шефка на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен, която желае подкрепата на Мелони, за да си осигури втори мандат, както и от Марин льо Пен, която иска нейната подкрепа, за да обедини крайнодесните сили и да създаде супергрупа в ЕП.
Германия: Управляващата коалиция под натиск
Както и в много други страни, вотът в Германия се определя като референдум за тройната управляваща коалиция на социалистите, либералите и зелените. Подкрепата за всички управляващи партии може да се задържи на същото ниво или да спадне, като най-силно ще пострадат Зелените, тъй като сигурността и миграцията изместват климата сред тревогите на избирателите.
Дясноцентристкият блок на Християндемократическия съюз и Християнсоциалния съюз (ХДС/ХСС) е начело пред останалите претенденти.
Очаква се да нарасне подкрепата и за изпадналата в затруднение крайнодясна Алтернатива за Германия (АзГ), макар и в много по-малка степен, отколкото се прогнозираше по-рано тази година. Водещият кандидат на партията Максимилан Крах беше въвлечен в разследване за китайска и руска намеса, а наскоро му беше забранено да води кампания, след като направи нацистки коментари в медиите. Това стана причина за изгонването на АзГ от семейството ѝ в Европейския парламент.
Антиимиграционната крайнолява партия Алианс Сахра Вагенкнехт също е на път да влезе в ЕП за първи път с цели 7 места, тъй като антимиграционните избиратели на АзГ намират нов политически дом в крайната левица.
Белгия: Крайно десните фламандски сепаратисти ще задълбочат разделението
Европейските избори в Белгия несъмнено ще бъдат засенчени от едновременните федерални и регионални избори, считани за ключови за бъдещето на страната.
Крайнодясната фламандска националистическа партия "Влаамс Беланг", която открито се застъпва за отделянето на Фландрия и разделянето на белгийската държава, според прогнозите ще спечели около 27 % от гласовете на фламандците.
В миналото партията е била поставяна под въпрос заради крайните си позиции, но нарастването на нейната популярност ще направи конвенцията трудна за поддържане, особено във Фландрия.
Силно представяне на "Влаамс Беланг" на вота за ЕС междувременно ще подсили лагера на крайната десница в Европа. Партията призовава за фундаментална реформа на ЕС чрез намаляване на правомощията на европейските институции, които по стечение на обстоятелствата са съсредоточени в белгийската столица Брюксел.
Португалия: Ранно изпитание за новото правителство на малцинството
Само два месеца след встъпването в длъжност на новото дясноцентристко правителство на малцинството, европейските избори ще бъдат ранен тест за това дали управляващият Демократичен алианс (ДА) в Португалия запазва подкрепата си.
Партията възложи тази задача на водещия кандидат Себастиан Бугальо, 28-годишен бивш политически коментатор, когото самият министър-председател на страната определи като "малко противоречив" заради твърдите му десни възгледи.
Според социологическите проучвания в момента ДА има равен резултат с опозиционната Социалистическа партия (СП), която беше свалена от власт на изборите през март. Причина за това беше корупционен скандал, в който беше замесен началникът на кабинета на тогавашния социалистически министър-председател Антонио Коста.
Разследването нанесе тежък удар на социалистите, но проучванията сочат, че те бавно възстановяват подкрепата си сред избирателите в централните райони.
Крайнодясната партия "Чега" също е на път да влезе в Европейския парламент за първи път с цели 4 места. Партията наскоро отбеляза рязък ръст на подкрепата си, заплашвайки да наруши утвърдената двупартийна политическа система в Португалия.
Унгария: Бивш съюзник на Орбан става съперник на изборите
Бивш вътрешен човек в правителството на Виктор Орбан се надява да разтърси изборите в Унгария, като мобилизира гласоподаватели, разочаровани от желязната хватка на управляващата партия "Фидес" върху властта.
Петер Магяр шокира нацията, когато се обяви срещу корупцията и пропагандната машина на правителството, като осъди "мафиотската държава", управлявана от Орбан. Неговата новосформирана партия "Респект и свобода" (TISZA) е на път да влезе за първи път в ЕП с цели 4 места.
Коалицията между "Фидес" на Орбан и консервативните му съюзници от Християндемократическата народна партия (ХДНП) е начело на класацията с около 10 места, но от решаващо значение е, че тяхната делегация в Брюксел за първи път ще има малцинство от 23-те места в Унгария.
Полша: Сигурността в центъра на вниманието
Ако има нещо, което обединява управляващите и опозиционните партии в Полша, това е твърдата им ангажираност в подкрепа на Украйна и противопоставянето на Русия и нейните пълномощници.
Управляващата Гражданска коалиция на премиера Доналд Туск и консервативната опозиционна партия "Право и справедливост" (ПиС) поставиха сигурността на Полша в центъра на своите европейски предизборни кампании.
Полша, която граничи както с Беларус, така и с руския анклав Калининград, напоследък е свидетел на рязко увеличаване на броя на нелегалните мигранти, които се опитват да преминат границата от Беларус, като част от това, което Туск нарече "хибридна война".
Очаква се също така крайнодясната Конфедерация да влезе в ЕП за първи път с петима евродепутати.
Гърция: Състоянието на демокрацията и икономиката са сред основните проблеми на избирателите
Последното проучване на Евробарометър показва, че 60% от гърците не са доволни от състоянието на демокрацията в страната си и искат ЕС да превърне защитата на върховенството на закона в свой приоритет.
Недоволството все още е дълбоко след скандала от 2022 г., който разкри незаконното подслушване на опозиционери и журналисти от правителството на Кириакос Мицотакис. Скандалът беше последван от железопътния инцидент от 2023 г., при който правителството беше обвинено, че защитава замесените политици. И за двата случая има подозрения, че са били прикрити от управляващия елит.
Мицотакис спечели мнозинство от местата на парламентарните избори в Гърция през юни миналата година - мнозинство, което според мнозина затвърждава липсата на отчетност и непрозрачността в правителствените редици. Анкетата на „Евронюз“ неслучайно поставя партията на Мицотакис "Нова демокрация" на първо място в евроизборите.
Кризата с разходите за живот също е ключов въпрос за избирателите от всички възрасти, като гръцките гласоподаватели търсят общи решения в Европа.
Ирландия: Жилищата и пристигащите бежанци са ключови теми в предизборната кампания
Последните социологически проучвания сочат спад в подкрепата за основната опозиционна партия, лявата Шин Фейн, докато дясноцентристката партия Фине Гейл навакса изоставането си. Това се случи след смяната на лидера на партията и премиера на Ирландия.
Независимите кандидати също са в подем и изглежда, че ще заемат поне 3 от 14 места в ЕП, отредени за Ирландия.
В същото време броят на крайно десните кандидати, които се борят за места в цялата страна, е безпрецедентен и съвпада с големия ръст на пристигащите бежанци и търсещи убежище от Украйна и други разкъсвани от война страни. Сравнително новото явление се случва, докато правителството продължава да се бори с осакатяващата жилищна криза, заради която десетки хиляди граждани, включително деца, останаха без дом и живеят във временни жилища.
Гневът на крайната десница е силно насочен към семействата на бежанците, а през последните няколко години пред бежанските центрове, в които има деца, са извършени нападения, палежи и насилствени протести.
Въпреки това подкрепата за ЕС като цяло остава висока, като 84 % от ирландците подкрепят членството. | БГНЕС