Усилията на Ердоган за постигане на мир доведоха до това, че Анкара беше домакин на две руско-украински срещи през март. Първоначално той посрещна външните министри на 10 март, а след това делегации от двете страни на 29 март, преди кадрите от клането в Буча да затруднят още повече намирането на компромис.
Месец по-късно Ердоган допълнително засили дипломатическите си усилия, като координира размяната на затворници между САЩ и Русия.
Оттогава насам турски официални лица се срещнаха с украинския президент Володимир Зеленски по време на посещение в Киев, като по-късно Ердоган изрази готовност да се срещне с руския президент Владимир Путин, за да се постигне споразумение.
Стремежът на Ердоган да се представи като голям дипломатически играч и миротворец в конфликта, противопоставящ Русия и Украйна, може да се обясни отчасти с дълбоките икономически връзки, свързващи Анкара с Москва, и със спряната кандидатура на Турция за членство в ЕС, пише в свой анализ Евронюз.
Връзките, които свързват Турция и Русия
Според проучване на Metropoll, проведено през януари, турските граждани са раздвоени в мнението си дали външната политика на страната им трябва да се съсредоточи върху Запада или върху Изтока. Малко под 39,5 % от анкетираните са предпочели по-тесни връзки с Русия и Китай, а 37,5 % - с ЕС и САЩ.
Съответно, Ердоган се придържа към линията, осъждаща нахлуването на Русия в Украйна, като същевременно отправя и нападки към НАТО, твърдейки например, че "избухването на конфликта се дължи на години експанзионизъм, който не спазваше споразуменията от периода след падането на Берлинската стена".
Що се отнася до отношенията с Киев, значителна общност от етнически татари от турски произход - особено в Крим, свързва двете държави. Това обяснява защо на 5 май член на батальона "Азов", определящ се като мюсюлманин от татарски произход, се обърна директно към турския президент с молба да евакуира стоманодобивния завод "Азовстал" в Мариупол.
"Непрекъснато сме бомбардирани от небето, от морето и от земята. Моля, изпълнете процедурите за евакуация на хората, включително военнослужещите, от територията на "Азовстал". Сложете край на този кошмар", каза тогава той.
Между Анкара и Киев съществуват и икономически и военни връзки. През 2020 г. Турция беше основният чуждестранен инвеститор в Украйна, а през 2021 г. отношенията бяха допълнително укрепени както в търговията, така и във военния сектор.
По силата на споразумение между двете държави, ратифицирано от украинския парламент, Анкара се ангажира да предостави 18,5 млн. долара на Киев, за да му помогне да посрещне военните си нужди. В споразумението Турция обеща също така да предостави "гаранции за сигурност и мир" в стратегическия Черноморски регион.
"Двете страни могат да се нарекат приятели", заяви пред Евронюз Лео Периа-Пейне, изследовател в мозъчния тръст IFRI. "Между 2019 г. и избухването на войната Зеленски и Ердоган са се виждали поне шест пъти".
НАТО: Обичаме да ви мразим?
Въпреки че Турция е член на НАТО, турските официални лица понякога заемат провокативни позиции по отношение на трансатлантическия алианс или дори извършват явни актове на неподчинение.
Решението за закупуване на произведената в Русия ракетна система С-400 доведе до изключването на Анкара от програмата за разработване на F-35 още през 2017 г. То доведе и до санкции от страна на САЩ срещу отбранителния сектор въз основа на Закона за противодействие на американските противници чрез санкции (Caatsa) от 2017 г., който санкционира държавите, които купуват отбранителни оръжия от Русия.
Въпреки това през септември 2021 г. Ердоган изрази готовност да закупи втори транш от системата С-400.
"За Русия това беше основен ход за по-нататъшно обвързване на член на НАТО, който играе ключова роля в Близкия изток", заяви пред Евронюз Марк Пиерини - бивш посланик на ЕС в Турция и изследовател в „Карнеги Европа” в Брюксел.
Анкара започна разговори с Москва само три седмици след неуспешния преврат през 2016 г., за който Ердоган заподозря дори участие на НАТО. Вероятно и поради тази причина той е решил да се обърне към Москва, смята Пиерини.
"Турция се е превърнала в пленник на икономическите си връзки с Русия, с която в същото време, като член на НАТО, не споделя геополитически амбиции. Това е много особена ситуация", подчертава Селим Кунералп - бивш посланик на Турция в ЕС.
"Макар че винаги трябва да се има предвид, че Русия, победила или не, все пак ще се нуждае от Турция, през която минават газопроводите за Европа, където тя изнася много и строи атомна електроцентрала", отбеляза още той пред Евронюз.
Икономическите отношения с Русия през годините са били структурирани според това, което експертите наричат "асиметрична взаимозависимост", което означава, че тя е небалансирана и в полза на Кремъл.
Русия доставя една трета от вноса на газ в Турция, а държавната компания "Росатом" разработва първата турска атомна електроцентрала, която се очаква от 2025 г. да произвежда около 10% от електроенергията в страната. Русия е и третият по големина търговски партньор на Турция.
Черно море, проливите и Конвенцията от Монтрьо
Двете държави се свързват и посредством географското си положение и най-вече с важността, която Черноморският регион има и за двете.
По различни причини Черно море и проливите, които го пресичат, са в центъра на стратегическите решения на Ердоган през последните години. Още повече в хода на руската инвазия, разглеждана от турския лидер като заплаха за икономическата стабилност и в същото време като възможност за укрепване на геополитическия му престиж.
Контролът над района е предоставен на Турция по силата на Конвенцията от Монтрьо, подписана през 1936 г. от Турция, Франция, Гърция, Румъния, Обединеното кралство и Съветския съюз. Нейната цел е да регулира преминаването на търговски и военни кораби през проливите Босфора и Дарданелите. Конвенцията предвижда, че в хода на конфликт Турция може да забрани преминаването през проливите на военни кораби на воюващи страни.
"Първоначално Ердоган се забави, а след това, когато осъзна сериозността на конфликта, реши да затвори проливите", обясни Пиерини. "Това е решение, което, от друга страна, е от полза както за НАТО, така и за Русия, като последната като нахлуваща държава е наказана повече, тъй като, особено в първата част на конфликта, се нуждаеше от повече доставки".
Както държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, така и руският посланик в Турция приветстваха прилагането на член 19 от Конвенцията от Монтрьо.
В случай на удължаване на конфликта Анкара при всички случаи би могла да се възползва от евентуалната изолация на Русия - водещата военноморска сила в Черно море, за да запази отношенията си с други търговски партньори и да се наложи в региона.
"Регионът е много важен, тъй като представлява източник на енергия, открит сравнително неотдавна", уточнява Перие-Пейне. "От повече от година турският президент се опитва да диверсифицира източниците на енергийни доставки, като понякога дори влиза в конфликт с Европейския съюз и по-специално с Гърция."
Освен това не е случайно, че регионът, в който са съсредоточени руските военни операции не само при сегашната инвазия, но и при незаконното анексиране на Крим през 2014 г., е този, който има излаз на Черно море: с други думи, енергиен ресурс и основна преграда пред експанзионизма на НАТО, към който Румъния, България, Естония, Латвия, Литва, Словакия и Словения се присъединиха през 2004 г.
Турция обаче винаги се е противопоставяла на военното присъствие на НАТО в Черно море, като например отказа да участва в създаването на ограничена морска координация, предложена от Румъния.
Турция иска мир
В същото време Анкара е обезпокоена от експанзионизма на Русия в региона. Така че до каква степен Турция ще може да играе ролята на посредник и да не застава открито на страната на НАТО?
"Ердоган все още не е очертал червената линия, отвъд която няма да толерира руската инициатива", казва Кунералп.
"Честно казано, сега не виждам възможност за посредничество, но мирът със сигурност е в интерес на Анкара, защото тя има много силни икономически и дипломатически връзки с Москва", добави той.
Енергийният сектор не е единственият, който се възползва от добрите отношения между двете страни, добави Кунералп. Строителният сектор също има силни връзки с Русия.
"За разлика от европейските държави и САЩ, в Турция има много компании, които са получили лицензи за строителство в Русия. Тези компании неизбежно страдат от санкциите, наложени от други западни държави", посочи той.
Те не настояват твърде силно Анкара да се присъедини към все по-тежките санкции, налагани на Русия.
Не на последно място е и фактът, че националната икономика далеч не преживява най-добрия си период. От началото на войната турската лира е загубила още повече стойността си спрямо долара, което изостря тенденцията, довела до повишаване на инфлацията до 61% през март миналата година.
След една година предстоят избори и фокусът на безпокойството на турските граждани не е външната политика, а икономическата стабилност, обяснява Кунералп,
Периа-Пейне е на друго мнение: "Мисля, че ролята на посредник, която Ердоган играе, е именно да смекчи впечатленията от външнополитическата намеса от последните години, за да се представи пред избирателите си като по-неутрална и умерена фигура."
По едно нещо обаче всички запитани са единодушни: Турция също иска мир. Проблемът е, че сега нито Украйна, нито НАТО, нито Русия изглеждат готови да положат усилия за прекратяване на войната. /БГНЕС