Комисията по култура в Европейския парламент одобри постигнатото през декември временно споразумение със Съвета на ЕС за Европейския акт за свободата на медиите. Според него властите в страните членки няма да имат правото да се месят в редакционните решения на медиите.
С някои изключения им се забранява да искат от журналистите и издателите да разкриват източниците си на информация, включително чрез арест, санкции, претърсвания на офиса или инсталиране на подслушвателна апаратура. Медиите ще бъдат задължени да публикуват информация за своите преки и непреки собственици, съобщава БНР.
Върху забраната за държавна намеса в работата на медиите могат да бъдат налагани дерогации. Те обаче ще бъдат разрешавани за всеки отделен случай, ако става дума за висш обществен интерес. Разрешенията ще се дават от съдебен орган, ако е необходимо за разследването на сериозно престъпление, което се наказва с лишаване от свобода в съответната страна членка. Дори обаче в такива случаи субектите ще имат правото да бъдат информирани за извършваното наблюдение и ще се ползват със съдебна защита.
Законодателният акт ще задължи всички медии да публикуват в националната база данни информация за своите преки и непреки собственици, включително дали са пряко или непряко притежавани от държавата или от обществен орган.
Страните членки трябва да гарантират редакционната и оперативната независимост на медиите. Това ще става по няколко начина. На първо място - чрез назначаване на председатели и членове на бордовете чрез прозрачни и недискриминиращи процедури. Мандатът им трябва да бъде достатъчно дълъг, за да гарантира независимостта на медиите.
Публичните органи ще публикуват всяка година информация за разходите по държавното финансиране, цялата изразходвана сума, както и сумите, предоставени на доставчиците на медийни услуги и онлайн платформите.
Евродепутатите договориха и създаването на система, която да гарантира, че решенията на най-големите онлайн платформи за регулиране на съдържанието нямат отрицателен ефект върху медийната свобода.