"Европейската интеграция се намира в повратен момент на своята история. Вече живеем в условията на нова Студена война. Москва заплашва страни-членки на ЕС, като Швеция и Финландия, но и балкански държави. Руският посланик в Сараево заплаши Босна, че ако се присъедини към НАТО ще я последва съдбата на Украйна. ЕС трябва спешно да премине от красиви, но празни обещания за абстрактна европейска перспектива към действие. Все повече балкански правителства и граждани не вярват на думите. Затова предлагаме, вместо да говорим за абстрактната перспектива за членство след 50 години, да обвържем съвсем конкретно всички страни от Западните Балкани, но и Украйна и Молдова с ЕС. Това може да стане чрез тясно икономическо свързване в общия пазар. Това не е нещо ново - така започва историята на ЕС през 1956 година", коментира пред БНР Гералд Кнаус, познат като архитект на споразумението за бежанците между ЕС и Турция.

"Трябва ни нов Договор от Рим, нова Европейска икономическа общност, в която членуват всички демократични държави, и споразумение по тези въпроси още тази или най-късно следващата година", изтъква Кнаус.

По думите му в това споразумение ще е записано, че това е само първата крачка към пълноправно членство в ЕС.

"Говорим за историческо решение, което е сравнимо с полагането на основите на европейската интеграция от бащите основатели на днешния Европейски съюз. Това изисква най-висш политически пилотаж и лидерство. 27-те страни членки са разделени на три групи. Има осем държави, които казват - трябва веднага да започнем преговори с Украйна за статут на кандидат. Друга група държави казва - това е добре, но да не забравяме Западните Балкани. Но има и трета група държави около Франция и Германия, които казват - не можем да си позволим разширяване преди да реформираме ЕС. Компромис между тези три позиции може да се постигне само, ако има конкретно предложение за излизане от задънената улица. И аз мисля, че нашето предложение предлага точно това, защото то преодолява притесненията и на трите групи държави. Ние отправяме покана към всички държави, които изпълняват копенхагенските критерии за спазване принципите на правовата държава, да се присъединят към тази нова Европейска икономическа общност", обяснява Кнаус.

"Въпросът е, че влизането в икономическата общност ще става в момента, в който държавите от Западните Балкани, но и Украйна и Молдова, изпълнят копенхагенските критерии за върховенство на закона и за тях ще важат четирите основни свободи на движение между страните членки - на хора, услуги, стоки и капитал", добави той.

"Без икономическата интеграция, която винаги е била движещата сила за ЕС не можем да очакваме икономически възход и инвестиции, които да променят облика на страните кандидатки. Естествено, че Западът трябва да си сътрудничи с тях във всички области. Албания, Хърватия и Северна Македония вече са част от НАТО. Липсва обаче чувството както сред хората, така и сред политиците на Западните Балкани, че са част от европейското семейство. Норвегия няма този проблем, защото икономически е част от европейското семейство. Затова мисля, че Украйна и Молдова, както и Западните Балкани трябва да получат този шанс. След това, с проевропейски правителства в тези държави, може много бързо да постигнем и политическата интеграция", коментира Кнаус.

"Най-голямата опасност е Русия да запълни политическия вакуум, който оставя ЕС на Балканите. В момента този вакуум изпълват националистически формирования, подкрепяни от Москва. Представете си, какво може да стане, ако има провокации в държава като Босна? Босненски политици вече открито призовават за разпадането на държавата. Разпадът на Босна би бил катастрофа, Босна ще се превърне в Ливан. В тази ситуация провокация на Русия или друга държава може да отприщи вълна от несигурност, насилие и страх, както в Северна Ирландия след 1996 година. Това е последното нещо, което хората на Балканите биха искали. В интерес на ЕС е да предотврати такова развитие", прогнозира той.