Константин Егерт, Дойче Веле

Още дълго ще слушаме конспиративни теории, свързани с размяната на американската баскетболистка Бритни Грайнър срещу руския търговец на оръжие Виктор Бут, който излежа 14-годишна присъда в американски затвор.

Путин и Бут

Путин настояваше за освобождаването на руския "търговец на смърт" с такава упоритост, че това предизвика много въпроси. Например, кой е крайният получател на парите от сделките на Бут? Възможно ли е това да е бил самият Путин и/или някой от неговото обкръжение? Това не може да се изключи. Работил ли е Бут за руските тайни служби? Много вероятно.

Косвени доказателства сочат, че Вашингтон не е искал да замени Бут с американския гражданин Пол Уилън, осъден през 2018 г. за шпионаж. Самият Уилън отрича обвиненията. Бритни Грайнър, която беше осъдена на девет години за един грам масло от хашиш, намерен в багажа ѝ на летище Шереметиево, беше нужна на Кремъл като заложник с по-добър “статус" - спортна звезда, за която администрацията на Байдън да е по-склонна да преговаря.

Преценката им се оказа правилна. Това ще насърчи Кремъл да взима и нови заложници. Още повече, че досега не е успял да върне Вадим Красиков в Русия. През 2021 г. той бе осъден в Берлин за убийството на бившия чеченски командир Зелимхан Хангошвили, извършено две години по-рано в германската столица.

Твърди се, че това лято Кремъл е предложил размяна "двама за двама" - Грайнър и Уилън срещу Красиков и Бут. Американците не са се съгласили. Красиков, който използва фалшив паспорт на името на Вадим Соловьов, всъщност е изпълнител на едно от знаковите решения на "ранния" Путин, който даде на руските служби за сигурност лиценз да убиват в чужбина онези, които руските власти смятат за терористи.

Международната криза, предизвикана от мащабното руско нахлуване в Украйна през февруари, повиши интереса на съответните служби в САЩ и Европейския съюз към дейността на руските тайни служби. Съобщенията за арести на заподозрени в шпионаж в полза на Москва се появяват много редовно.

Неприятният образ на "нашите хора"

"Ние не изоставяме нашите хора!”, обичат да казват пропагандистите на Путин. Това е разбираемо по отношение на разузнавачите, познати още като шпиони. Обменът на неуспешни агенти е стандартна практика за разузнавателните служби по света. Но само като се вгледаш в "нашите", възниква въпросът - защо сред тях има толкова престъпници и убийци?

Обвиненията срещу Грайнър и  Пол Уилън не могат да се сравняват с тези срещу Бут, Красиков или срещу пилота-наркотрафикант Константин Ярошенко, който беше разменен през април тази година (също след дългогодишни усилия). И дори ако се съгласим, че Уилън е шпионин (ако съдим по оскъдната информация по случая, оповестена от кремълските медии, Уилън далеч не е на нивото на Олег Гордиевски или Ким Филби). Ярошенко е награден от Путин - назначен е за член на Обществената палата на Руската федерация. В случая с Бут не е изключено да има нещо по-сериозно. Сигурен съм, че ако иска, ще получи публичност и бизнес възможности или дори място в Държавната дума, както шпионката Анна Чапман, заподозряна в убийството на Александър Литвиненко, както Андрей Луговой или друга "жертва" на американското правосъдие като Мария Бутина.

Но най-вероятно човек с неговото богатство и произход не се нуждае от дребните подаяния на Кремъл. Хора като Бут обикновено предпочитат да станат невидими. Просто ме е страх да си представя какво ли биха предложили на Красиков, ако той бъде разменен за някой друг. Онези, които руският режим смята за "социално близки", ако използваме болшевишкия език, са отлична илюстрация на това какъв е самият режим.