"Въпреки опитите си за балансиране между Русия и Запада, през последните години президентът Реджеп Ердоган води Турция все по-близко до руската орбита", смята Марк Пиерини, бивш посланик на ЕС в Анкара и настоящ сътрудник на Carnegie Europe.
Пред БНР Пиерини обясни защо Западът едва ли ще успее да измени отношението на Ердоган към санкциите срещу Кремъл и защо дори руското нашествие в Украйна не се оказа достатъчно, за да притъпи разнобоя между Турция и натовските ѝ съюзници.
Според ветерана дипломат турският лидер няма достатъчно тежест пред Владимир Путин, за да гарантира продължаването на зърнената сделка в Черно море, нито да издейства обезопасяване на Запорожката атомна централа.
"На теория турският президент, който разговаря постоянно с руския и с украинския лидер, е в по-добра позиция (да преговаря за Запорожката централа). Видяхме това в опитите му да посредничи между двете страни (при преговорите в Истанбул в края на март), видяхме го и със зърнената сделка, с която бяха отворени пристанищата около Одеса. Но все пак Турция си остава зависима от Русия - и заради природния газ, и заради ядрената централа в Аккую, изграждана от руснаците, и заради противовъздушната система С-400, която Москва продаде на турците. Има и финансови, и още много други аспекти на тази зависимост.
Така че днес в много отношения Турция е по-зависима икономически и военно от Русия, отколкото бе преди 3-4 години. При това положение турският президент може и да иска да играе някаква роля в този аспект на украинската криза, но не е сигурно, че руският лидер ще удовлетвори желанията му.
Президентът Ердоган се нуждае от подкрепа отвън. Не я получава от Съединените щати, нито от Европейския съюз. Русия го поддържа само донякъде, но все пак го поддържа. Затова той ще се стреми по всякакъв начин да запази тази поддръжка."