Майкъл Кимидж: Часът на дипломацията за Украйна може да удари чак след година

"Часът за дипломацията в Украйна може да удари чак след година. Конфликтът може да се проточи много повече, защото нито Путин ще се откаже от Донбас, нито украинците ще приемат окупацията", прогнозира пред БНР проф. Майкъл Кимидж от Католическия университет на Америка.

"С политиката си в окупирания Херсон Кремъл затруднява още повече намирането на компромис. Дори да се стигне до примирие, няма как да се доверим на Путин, че ще го спазва, а Вашингтон не може да се ангажира с гаранции за украинската сигурност", посочи още Кимидж.

"Американският президент Джо Байдън трябва тепърва да решава окончателно какво иска да постигне в Украйна, докато други водещи западни политици нямат реалистична преценка за възможното и невъзможното на бойното поле", смята експертът.

"Изкушен съм да кажа, че най-добрият сценарий е Путин да загуби, но, знаете ли, страни, които губят войни и не приемат загубата, могат да станат много опасни в бъдеще. Така че идеалният изход от тази война е нещо, което да е приемливо както за украинския президент Зеленски и неговото правителство, така и за руското правителство. С други думи - нещо, което ще сложи край на конфликта за много дълго време. Разбира се, далеч сме от тази реалност, но ако говорим за идеалния сценарий, бих предпочел този", коментира той.

"В първите дни на войната истинският страх в Съединените щати бе, че Украйна ще изчезне - че руснаците ще завземат столицата, ще избият или затворят политическото ръководство на страната, ще наложат марионетно правителство и ще разделят Украйна на две. Събитията обаче доказаха, че Украйна е и ще бъде жизнеспособна за дълго време, независимо какво ще се случи на бойното поле. Киев вече е сигурен. Зеленски премина през най-лошото и оцеля. Това може да му даде известно пространство за маневри, когато боевете стихнат. Досега Русия не успя да обезсили съвсем украинската държава, но я постави в много трудно положение. С това имам предвид не само бомбардировките на градовете, но също и блокадата на черноморските пристанища. Украйна зависи от излаза си на море, икономиката ѝ е експортно ориентирана. Сега износът на зърно по железниците или с камиони ще е много по-скъп. Така че войната е бреме за украинската държава. Това също е истина. Но дали ще накара Зеленски да потърси споразумение? Не съм сигурен. По-скоро ще го подтикне да иска още и още подкрепа от Запада, за да изтласка руската армия по-далеч от Одеса, от Херсон, а може би дори и от Мариупол, ако е възможно", прогнозира Кимидж.

"Намираме се в десетата седмица на войната. Никоя от воюващите страни не е изтощена до степен, че да търси помирение. Има поне два фактора, които усложняват преговорите. Единият фактор са военните неуспехи на руснаците. Те бяха изтласкани от Киев и с това загубиха един политически коз. Дори в Източна и Южна Украйна, където имаха повече успехи, позициите им не са гарантирани.

При това положение и за Русия, и за Украйна е трудно да спрат войната сега. Руснаците още не са взели това, което искат. Украинците пък вярват, че могат да постигнат успехи в следващите няколко седмици и месеци. Това е единият фактор, който обяснява защо споразумение сега е по-малко вероятно, отколкото изглеждаше преди месец. Другият фактор, разбира се, е характерът на окупацията на местата, които руснаците завзеха временно. Жестокостите, изнасилванията - не всичко може да бъде документирано в момента, но има достатъчно очевидци. Руските власти твърдят, че са депортирали около 1 милион души от Украйна на руска територия. Всичко това прави почти невъзможно за президента Зеленски да се примири с руска окупация на териториите, завзети след 24 февруари. Това е още една причина да се търси военно решение, вместо по-скорошно договаряне", смята той.