Може ли конфликтът между Израел и Хамас да се превърне в по-широка регионална война?

Стопкадър: NBC

Стопкадър: NBC


Потенциална намеса на подкрепяната от Техеран ливанска шиитска милиция Хизбула и несигурността относно ролята, която играе самият Иран, са рискови фактори, които биха могли да тласнат безпрецедентния конфликт между Израел и Хамас в по-широка регионална война, казват анализатори. Засега няма индикации за предстояща офанзива на Хизбула срещу Израел, въпреки нарастващото напрежение по границата. Иран, поне официално, настоя, че не е замесен в нападението на палестинската въоръжена група срещу Израел. А някои съседни арабски страни, които се стремят да подобрят отношенията си с Израел, виждат шанс да играят ролята на посредник.

Но ситуацията е изключително нестабилна. Хиляди вече са убити и от двете страни, след како Хамас започна в събота опустошителните си атаки срещу израелски цивилни цели, което предизвика масивни израелски ответни удари по гъсто натъпканата Ивица Газа. Но дори когато Израел обмисля сухопътна офанзива в Газа, той може да се изправи пред кошмарен втори фронт на северната си граница срещу Хизбула, с която влезе във война през 2006 г. В сряда двете страни си размениха огън за четвърти ден. По-рано тази седмица Хизбула съобщи, че трима нейни членове са били убити при израелски удари в Южен Ливан. „Дълбоко сме обезпокоени от това, че Хизбула е взела грешно решение и е избрала да отвори втори фронт на този конфликт“, каза пред журналисти във Вашингтон високопоставен служител на отбраната на САЩ, пожелал анонимност.

"Сдържана реакция"

Засега няма признаци Хизбула, която според анализаторите е по-страховита бойна сила от палестинския си съюзник Хамас, да започне собствена офанзива. „Пожарът не е в интерес на Ливан, който преминава през тежка политическа и икономическа криза“, каза Хосни Абиди, директор на базирания в Женева Център за проучвания и изследвания на арабския свят и Средиземноморието (CERMAM). „Да, има риск от разпространение, но дори Хизбула има сдържана и предпазлива реакция“, каза той. За Агнес Левалоа, вицепрезидент на Института за средиземноморски близкоизточни изследвания и изследвания (IREMMO), активността на Хизбула в Южен Ливан е предупреждение. „Но не мисля, че е в техен интерес това да ескалира“, каза тя. Ключови регионални сили като Египет и Саудитска Арабия изглеждат по-нетърпеливи в сравнение с миналото за успокояване на напрежението и повишаване на международния им престиж с ролята им на посредници. Саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман, фактическият владетел на кралството, който търсеше нормализиране на връзките с Израел, каза на палестинския президент Махмуд Абас в телефонни разговори, че работи за предотвратяване на "разширяване на конфликта". Стивън Кук, старши сътрудник в Съвета за международни отношения, каза, че е "малко вероятно" да има някакъв вид "междудържавен конфликт" между арабска армия и Израел. Но той добави, че има "реална опасност" от ескалация между Хизбула и Израел, което би бил "кошмарен сценарий". „Това е нещо, за което мисля, че всички трябва да бъдат нащрек“, добави той.

Поемане на риска

Най-големият риск може да дойде от клерикалното ръководство на Иран, което винаги е отказвало да признае Израел и го е смятало за основен регионален враг на Ислямската република. Иран отдавна подкрепя Хамас финансово и военно, но върховният лидер аятолах Али Хаменей във вторник отрече "слуховете", че Техеран е замесен в нападението на Хамас, като същевременно призова "целия ислямски свят" да подкрепи палестинците. Реакцията беше необичайно бърза и категорична от Хаменей, който често чака дни, преди да коментира подобни въпроси. Френският президент Еманюел Макрон във вторник каза, че смята за "вероятно" Хамас да е получил външна "помощ" в нападението си срещу Израел, като подчерта, че няма "официална следа" за каквото и да е "пряко участие" от Иран.

От своя страна Израел никога не е изключвал военни действия за осуетяване на ядрената програма на Иран и се смята, че стои зад няколко операции в Иран през последните години, включително зад убийството през ноември 2020 г. на ядрения учен Мохсен Фахризаде. „Сътрудничеството на Иран с Хамас не е нещо ново, но не виждам Техеран да поема риска от регионален пожар“, каза Левалоа. За Дени Бошар, съветник по Близкия изток във Френския институт за международни отношения (IFRI), ключовият въпрос е кой е основният враг на Израел в този конфликт: „Само Хамас ли е или Иран?“ "Съществува преди всичко риск от пожар, ако Израел смята - правилно или погрешно - че тази операция е била подбудена от Иран", каза той.


Коментар на агенция Франс прес, преводът е на БГНЕС