Може ли руската дезинформация да спечели изборите в САЩ

"Влиянието не означава умствен контрол. Няма как някой привърженик на демократите да влезе в "Туитър" седмица преди изборите, да види някаква фалшива новина и да промени гласа си. Но е възможно една дезинформационна кампания да повлияе на достатъчно голям брой колебаещи се хора, така че това да има значение за крайния резултат", каза американският експерт в сферата на медиите и дезинформацията Брет Шафър.

"Сякаш свикнахме за всеки следващ президентски вот в Съединените щати да чуваме, че е "най-важният в историята". Такива мнения има и за изборите на 5 ноември. Проучванията продължават да показват, че силите на Доналд Тръмп и Камала Харис са изравнени и крайният резултат ще зависи от динамичната обстановка в колебаещи се щати", коментира той.

Шефър, експерт по медии и дигитална дезинформация в Германския фонд "Маршъл", изтъква, че въпросните сайтове не стигат до повечето американци, но и че съвсем не са единственото пропагандно средство преди изборите през ноември. Основните канали отново са социалните мрежи, но ситуацията е много по-сложна от тази през 2016 или 2020 година.

"Тогава реално значение имаха Twitter и Facebook, донякъде YouTube. Сега трябва да наблюдаваме дезинформационни кампании в 30 или 40 различни платформи, които имат различни специфики. Много по-трудно е проследяването и осмислянето, защото хората ползват повече платформи", казва Брет Шефър и споменава мрежи с консервативен уклон като Parler, TruthSocial, която Доналд Тръмп създаде след първоначалното му изгонване от "Туитър", или Rumble - сайт за видеосподеляне, където присъствието на медии, свързани с руската държава, не е ограничено както в YouTube.

"Мъск съкрати екипа по сигурността, елиминира отделния екип, действащ по време на предизборни кампании, и позволи на руските държавни медии и официални лица да имат (по-ранния) напълно свободен достъп до платформата - без допълнителни етикети и ограничения", изтъква Брет Шафър. 

През юли "X" блокира стотици фалшиви акаунти, представящи се за американски, но управлявани от руската медия "RT" на Маргарита Симонян. Мъск обаче рекламира платформата като зона на абсолютната свобода на словото и ограничената от него модерация прави платформата удобна както за официални, така и за нелегални информационни кампании.

Роман Асадчук от Лабораторията за дигитални престъпления към Атлантическия съвет припомня, че в документите, прихванати от мрежата "Двойник", също свързана с руската пропагандистка Маргарита Симонян, бившият "Туитър" се определя като предпочитано средство от нейните служители. А платформата на Мъск дори насръчава споделянето на такова съдържание.

Те намират популярни постове и пускат като коментар линк към фалшивите новинарски сайтове или цитират други туитове, в които се споменават същите тези статии.  Акаунтите с т.нар. "сини лентички" за автентичност, които вече са въпрос на абонамент, могат да изкарват пари от популярни постове. Така те често препубликуват скандализиращи информации от анонимни руски канали в "Телеграм", например, и разпространяват лъжи. Преди година имаше случай, при който кампания с фалшиви разкрития за украински публични личности тръгна в "ТикТок" и впоследствие беше подета в "Туитър", където видеата имаха още повече гледания. 

"Разбира се, фалшивите видеа могат да заблудят отделни хора и очаквам да се увеличат в дните преди изборите, но значимият ефект от генеративния изкуствен интелект беше друг. През 2016 година руските тролове имаха големи проблеми с английския. Сега чрез ChatGPT езикът им е безупречен. Технологията им позволява и разширяване - ако имаха 100 човека, които да пишат заблуждаващи статии и коментари, сега със същия брой хора могат да произвеждат хиляди пъти повече съдържание", смята Шефър.

По този начин ChatGPT и генеративният изкуствен интелект са "демократизирали дезинформацията" - държавни, неправителствени и партийни играчи могат да провеждат големи кампании с много по-малко тролове на заплата. Това увеличава и общия обем на заблуждаващата информация.

"Руснаците преди всичко искат да спечелят войната и основната им цел е да прекъснат хуманитарната и военна помощ за Украйна. Затова основният метод е да напишат "имате този или онзи по-голям проблем, решете ги тях вместо да помагате на украинците". Съсредоточават се върху бедността (в Америка), върху рекордната инфлация и забавения икономически растеж, рисковете от безработица за белите американци, привилегиите за цветнокожи, хора с увреждания и тези, които руснаците наричат "перверзници", лъжите на партията в Белия дом, имиграцията и престъпленията, извършвани от цветнокожеи и имигранти", казва Роман Осадчук. 

Брет Шафър допълва, че предпочитанията на Русия към Доналд Тръмп и американските консервативни движения са очевидни.

"Това не значи, че те не заемат и двете страни. Имаме доказателства, че (руски тролове) онлайн са се представяли за (американски) либерали през 2016, 2018 и 2020 година. Понякога те защитават и позиции, които не са проруски, защото другата им основна цел е да провокират напрежение и разделение в американското общество. Ако например има съмнение относно честността на изборите, те с радост ще подклаждат партийния огън на която и да е от страните". 

Според Брет Шафър освен руските действия, на американския предизборен терен са особено видими и иранските хакерски атаки срещу кампанията на Тръмп.

"Виждали сме действия както на организации, свързани с републиканците, така и на такива за демократите, реализиращи сложни дезинформационни кампании в интернет. За властите е много по-трудно да реагират в такива случаи, защото тук вече се засяга въпросът за Първата поправка и свободата на словото".

Брет Шафър дава два примера. Тази година човек, свързан с определен лагер в Демократическата партия, разпространи фалшиво звуково съобщение, в което гласът на Джо Байдън призоваваше привържениците си да не гласуват на предварителните избори в щата Ню Хемпшир. Другият е от 2020, когато група привърженици на Тръмп, наричащи се "Rally Forge", осъществяваха по-класичека тролска кампания - наети хора стояха в офиси с компютри и заливаха социалните мрежи с коментари.

"Въпросът е къде поставяме границата между провеждане на политическа кампания, тъй като политиците и привръжениците им винаги са използвали и лъжи, и една истински координирана манипулационна кампания. Това за мен са различни неща. Хората могат да лъжат, но не би трябвало да е позволено на чуждестранни или вътрешни играчи, прикрити от анонимност или фалшиви самоличности, чрез манипулативно и понякога престъпно поведение да подвеждат хората за автентичността на политическите позиции".

В крайна сметка може ли една дезинформационна кампания да направи Доналд Тръмп или Камала Харис президент? И двамата ми събеседници изтъкват, че такъв отговор не може да се даде и че една от най-големите трудности в социалните науки е измерването на реалното влияние на дезинформацията. 

"След изборите през 2016 много хора смятаха, че свързаната с Пригожин "Агенция за интернет изследвания" е оказала огромно влияние върху вота (чрез фалшиви новини). Впоследствие обаче имахме академични изследвания, които показаха че хората, споделящи тези съобщения, са били на същото мнение и преди това", казва Роман Осадчук.

"Има някои предположения, че най-ефективния резултат от руските действия през 2016 г. не е, че са увеличили гласовете за Тръмп, а че са накарали евентуални гласоподаватели на Хилъри Клинтън да не отидат до урните. В ключовите колебаещи се щати като Аризона, където се намирам, резултатът може да зависи от няколко хиляди души. Няма как да промениш мнението на 20 на сто от гласоподаваталите и не е нужно, защото е достатъчно да накараш няколкостотин души да си останат вкъщи и това да е от значение за крайния резултат", смята Брет Шафер.