Последните социологически проучвания показват, че партията "Право и справедливост" (ПиС) ще спечели около 32-34%, с няколко пункта преднина пред Гражданската коалиция, ръководена от бившия ръководител на ЕС Доналд Туск.
Но крайният резултат вероятно ще зависи от това коя от двете партии ще успее да състави управляваща коалиция.
Изборите "са изключително равностойни и равномерно балансирани", пише в блога си Алекс Щербиак, професор по политика в университета в Съсекс, цитиран от АФП.
Дорота Даковска, професор по политика в Институт за политически изследвания в Южна Франция, заяви, че това са "най-важните избори" след първия вот в посткомунистическия период през 1989 г.
"Това, което е заложено на карта, е бъдещето на демокрацията в Полша и бъдещето на Полша като демократична и правова държава", каза тя.
Въпреки че "Право и справедливост" ще получи най-много гласове на парламентарните избори за трети пореден път, изглежда, че формацията няма да успее да спечели мнозинство.
Най-очевидният партньор е крайнодясната партия "Конфедерация", която иска Полша да спре помощта за Украйна и критикува правата на украинските бежанци.
Но рейтингът на опозицията се покачва в последните проучвания и коалиция от три опозиционни партии може да има повече шансове за съставяне на правителство.
Дори и да го направят обаче, те могат да се сблъскат с враждебността на правителствения съюзник, президента Анджей Дуда, и едва ли ще успеят да съберат мнозинството от 60% от местата, необходими в парламента за отмяна на президентския вот.
Връщане към нормалния живот
Този месец Туск успя да събере стотици хиляди хора по улиците на Варшава в безпрецедентна демонстрация на сила от страна на противниците на правителството.
Но той съсредоточи кампанията си в селските райони и малките градове, където подкрепата за управляващата партия е все още силна, като акцентира върху състоянието на икономиката.
Инфлацията в Полша остава сравнително висока и според прогнозите на ЕС ще достигне 11,4% през 2023 г., а растежът ще остане слаб - 0,5%.
Управляващата партия се фокусира върху националната сигурност и суверенитета и отправи крайно лични нападки към самия Туск, обвинявайки го, че е не е патриот и работи в интерес на Русия и Германия.
Лидерът на ПиС Ярослав Качински, един от най-важните личности в Полша, нарече Туск "олицетворение на чистото зло" и го обвини в "национално предателство".
Държавните медии и мрежата от регионални медии, собственост на държавния енергиен гигант Orlen, засилиха тези нападки.
Политическият дискурс обезпокои много поляци.
"Крайно време е да се върнем към нормалния живот, към върховенството на закона, към свободата на избора и на словото", заяви Моника Пиелешинска, 43-годишна чиновничка, на масовия митинг на опозицията на 1 октомври.
Службата за демократични институции и права на човека на Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която наблюдава изборите, отбеляза в доклад от миналия месец "силно поляризирана среда".
В него се казва, че много от събеседниците му са посочили "забелязана подчертана пристрастност в полза на управляващата партия и нейните политики в обществените медии".
Чисто предизборен ход
Във външнополитически план нова победа на ПиС може да изостри напрежението и да превърне Полша в още по-неудобен партньор в Европейския съюз.
Сегашното правителство от години е в конфликт с Брюксел, най-вече заради съдебните реформи, които се разглеждат като подкопаващи демокрацията и върховенството на закона, но също и заради ограниченията на медийните свободи и правата на мигрантите.
Сега отношенията с Украйна също са нестабилни, въпреки че Полша досега беше водещ поддръжник на Киев след нахлуването на Русия на 24 февруари 2022 г.
Полша е приела над един милион украински бежанци, изпратила е големи количества оръжия и помощи и е действала като ключова транзитна държава за западни доставки.
Но решението на Полша да спре вноса на украинско зърно по-рано тази година, за да защити собствените си земеделски производители, разгневи Киев, а в последвалия дипломатически спор на високо равнище Варшава заплаши да ограничи и доставките на оръжие.
Президентът Дуда сравни Украйна с "давещ се човек", който може да издърпа спасителите си във водата.
Тази реторика вероятно цели да спечели гласове на националистите, но също така отразява "умората от войната" сред поляците.
Неотдавнашно проучване на фондация IBRiS установи, че около 40% от поляците са против удължаването на правителствената разпоредба, позволяваща на украинците достъп до пазара на труда, здравеопазването, образованието и социалните помощи.
Богуслав Хработа, коментатор на вестник "Rzeczpospolita", нарече неотдавнашното дипломатическо напрежение с Украйна "недалновидно", но заяви, че то е "чисто изборен ход", който ще бъде само "временен". /БГНЕС