Процесът на разширяване на ЕС не напредва не на последно място заради това, че съюзът не е готов. Всички говорят за реформи, за по-гъвкав ЕС, особено след руската агресия срещу Украйна. Дискусията тече от няколко години, но все още не успява да си пробие път до масата на преговори на европейските лидери. Дискусии от този тип се водят първо на ниво учени, изследователи и анализатори.
Политологът проф. Кристиян Калис от Свободния университет в Берлин е бил в стратегическия екип на бившия председател на ЕК Жан-Клод Юнкер. В анализа си по темата пред БНР той коментира най-напред идеята да се премине към гласуване с квалифицирано мнозинство в повече политически сфери.
"Преминаването към квалифицирано мнозинство е важен аспект, но това няма да е достатъчно. Особено след приемането на нови страни членки. Решенията с квалифицирано мнозинство могат да бъдат ефективни само ако страните членки са готови след това да ги приложат. В редица сфери Европейският съюз вече изпитва нужда от реформа. Нека вземем за пример външната политика. Има различни модели на гласуване, които могат да бъдат приложени, като например т. нар. конструктивно въздържане от гласуване. Без да се налага вето и без да се блокира решение по даден въпрос, това на практика е съгласие с мнозинството."
"Шенгенското пространство, в което все още не членуват всички 27 страни членки, не е нищо друго, освен по-тясна интеграция на група държави. Шенген беше началото, поставено от една малка авангардна група страни членки. Днес Шенген е една от ключовите политики на ЕС. Същото важи и за еврозоната. Това, което аз предлагам, е прилагането на същия модел и за останалите политики. Например във външната политика и политиката по сигурността. Моята идея за ядро на ЕС всъщност е общият пазар. С общия пазар са свързани определени политики: енергетика, защита на потребителите, екология, търговия и т.н. Единният пазар, т.е. икономическият съюз, е съвкупността от всички страни членки. И нещо много важно - част от общия пазар са структурните фондове, които са много важни за редица държави. От тази изходна позиция отделни държави могат, ако искат и се придържат към условията, да задълбочат интеграцията си, като във всеки един момент всяка държава може да напусне тази група. Тя би напуснала само авангарда, а не Европейския съюз", коментира той.
"Помня добре, че по времето на комисията Юнкер България и Румъния изпълниха критериите за членство в Шенгенското пространство. И комисията още тогава беше категорична, че двете държави трябва да бъдат приети. Обещанията трябва да се изпълняват. Иначе предизвикваме разочарование. Знаете, отделни страни членки имат някакви резерви. Мисля, че моето предложение може да помогне и в този случай. Когато критериите за участие в дадена авангардна група, каквато е Шенген, са изпълнени, никакви политически съображения не могат да го спрат. Това, което ще неутрализира сегашните резерви на отделни държави, е възможността да се напусне авангардната група, в случая Шенгенското споразумение. При това не само по собствено желание, а и след решение на групата. Ако например след приемането си в Шенген България по някаква причина спре да изпълнява критериите, политиките и решенията на тази авангардна група, тя може да бъде изключена от нея. Но едва след като ЕС се е опитал да помогне за покриването на критериите. Тази помощ може да бъде финансова, например за изграждането на инфраструктура, администрация и т.н. Тази схема дори вече съществува в рамките на ЕС - в областта на политиката по сигурността. ПЕСКО, Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната, предвижда точно това - когато дадена държава не изпълнява условията и политиките на ПЕСКО може да бъде изключена от тази авангардна група. Тази архитектура на ЕС позволява участието във всички или само в отделни авангардни групи. Може например да членуваш в групите външна политика, отбрана и Шенген, но без да си в еврозоната. И това не те прави второ качество член на Евросъюза", каза още експертът.
"За да избегнем опасността от дезинтеграция в ЕС, трябва да се запитаме, по кои въпроси всички сме на едно мнение и това да е изходната точка за по-нататъшната интеграция? Според мен това е икономиката, т.е. общият пазар, въпреки че напоследък забелязвам все по-голямо обединение и около външната политика и политиката за сигурност и отбрана. А в същото време трябва да си дадем сметка, че не всички политики на ЕС са еднакво привлекателни за всички страни членки. Защо тогава да притискаме и ограничаваме всички 27 държави в рамките на една единствена политическа линия? Тези времена отминаха", посочва в заключение проф. Кристиян Калис.