Гражданите на Македония са доминирани от мнението, че политическите партии и медиите разпространяват предимно дезинформация. Повечето от тях смятат, че могат да разпознаят дезинформация, но признават, че понякога самите те споделят невярна информация. Гражданите се информират основно чрез телевизията, фейсбук и сайтове, но много малко вярват на медиите.
Това показват резултатите от проучването на общественото мнение за способността на гражданите да разпознават и да се справят с дезинформацията, което Институтът за комуникационни изследвания (ИКС) проведе през октомври.
Според мнението на респондентите по-малка част от тях отговарят, че държавните институции разпространяват предимно дезинформация, а 13 на сто отговарят, че политическите партии, медиите и държавните институции в еднаква степен разпространяват невярна информация.
Мнението, че политическите партии разпространяват най-вече дезинформация, доминира сред повече от половината от населението на възраст над 55 години. Най-честият отговор сред младите хора е, че това се прави от медиите, въпреки че често се споменават и политически партии.
Гражданите са информирани, но не вярват на медиите
Основните констатации показват, че мнозинството от гражданите се информират за световните събития по няколко пъти на ден. На въпроса „От кои теми се интересувате най-много?“ мнозинството от анкетираните са избрали икономиката и политиката, следвани от спорта, музиката и развлеченията и накрая климата и околната среда. По-възрастното население се интересува най-вече от политика, а младите – от музика.
Телевизията е най-използваният източник на информация, следвана от Facebook и уебсайтовете. Гражданите на възраст от 18 до 44 години се информират най-вече чрез Facebook, докато телевизията е най-популярна сред групата граждани на възраст от 45 до 64 години и над 65 години.
По отношение на доверието в медиите повече от половината от анкетираните заявяват, че се съмняват във всички новини, които четат. Почти една трета проверяват как е отразена новината в други медии, докато едва 4% от гражданите имат пълно доверие в медиите и в новините, които четат.
Какво представлява способността за разпознаване на дезинформация?
Повече от половината граждани смятат, че понякога могат да разпознаят дезинформация и че понякога им се случва самите те да споделят невярна информация. Мъжете са по-уверени, че винаги могат да разпознаят дезинформацията, отколкото жените.
Що се отнася до споделянето на фалшива информация 1/3 от гражданите отговарят, че никога не са споделяли, а по-голямата част от хората споделят понякога. Най-малко хора казват, че споделят често дезинформация.
Гражданите често се чувстват обезпокоени, когато разберат, че са прочели дезинформация. На 30 процента от анкетираните не им пука, а 10 процента отговарят, че са много ядосани или че се смеят в такива случаи. Чувството на гняв и безпокойство е по-разпространено сред по-възрастните групи граждани.
Гражданите са разделени и по отношение на теориите на конспирацията, свързани с Европейския съюз. Разликите между тези, които мислят, че ЕС е изобретил ваксините по време на Covid като механизъм за контрол на гражданите, и тези, които не са съгласни, е незначителна. По отношение на възрастта мнозинството от гражданите на възраст 25-34 години (52%) отговарят, че не са съгласни с твърдението, докато в останалите възрастови групи разликите между съгласните и несъгласните не са големи.
Политиците и медиите трябва да поемат отговорност
Резултатите от проучването показват, че в Македония все още е необходимо да се работи за повишаване на способността на населението да разпознава дезинформацията и нейните източници. Трябва да се работи по професионализма на медиите, това би възвърнало доверието на населението. Необходимо е възстановяване на доверието и сред политическите партии, се заключва в изследването, цитирано от БГНЕС
Още от Свят
Тайван: Учението на Китай е репетиция за нападение
Въпреки това, според САЩ, Тайпе не трябва да се тревожи прекомерно
Володимир Зеленски отказа телефонен разговор с Виктор Орбан
Според Сиярто, това искане е било отхвърлено „по начин, който е необичаен за дипломацията“
Два руски петролни танкера претърпяха корабокрушение край Крим, а единият се разпадна
Драматични видеоклипове, публикувани в интернет, показаха задната част на кораба „Волгонефт-212“ откъсната и плаваща вертикално във водата.